ОТ всички римски пътища Виа Егнатия се оказал един от най-важните. Построен през втори век пр. Хр., той свързвал Рим с Византион и следователно, в по-късната епоха - Западната с Източната Империя. Получил името си от град Егнатия в Апулия, мястото на чудотворния огнен олтар и главна спирка между Рим и адриатическото пристанище Бриндизий. В Италия той осигурявал алтернативен маршрут на по-стария Виа Апия, който стигал до същото място през Бенвент и Тарент. На източното Адриатическо крайбрежие неговата начална точка била в Дирахий (Дуръс) с помощен път от Аполония. Той пресичал провинция Македония, преминавайки през Лихнид (Охрид) и Пела, за да стигне до Солун. Заобикалял Халкидическия полуостров при Амфиолий и Филипи, преди да свърши в Дипсея на Хеброс (Марица) в Тракия1.
Последната част до Византион най-напред не носела името Егнатия и правела голямо отклонение навътре, за да избегне крайбрежните лагуни. Директният маршрут между Ре-гий и Хебдомон бил павиран едва при Юстиниян I, водейки пътешественика до Златните’ врати на Константинопол след двадесет дни и над 500 мили. Съществувала е поговорката, че “всички пътища водят към Рим”. Но също така всички пътища извеждат от Рим.
на обезземлените селяни, които служили в армията и помогнали за завоеванията на Републиката. И двамата срещнали съпротивата на управляващата олигархия и били ] убити. През 82-79 г. Л. Сула феликс се обявил за диктатор, след като победил поддръжниците на Г. Марий (157-86), най-великият войн на своето време. През 60 г, пр. Хр. тримата съперничещи си войни политици, М. Лициний Краз, Помпей Магнус и Г. Юлий Цезар, оформили първия управляващ триумвират. Но през 48 г. пр. Хр. Цезар] поискал титлата “Император”, след като пречупил фракцията на останалия триумвир5] Помпей. Накрая, през 31 г. пр. Хр., след падането на втория триумвират, Октавиан] приключил с гражданските войни. Неговата победа при Актиум довела до капитулацията на Египет, до смъртта на Антоний и Клеопатра, до края на опозицията и до това, че той приел титлата “Август”. Така последното издихание на Римската Република съвпаднало със завладяването на последното парче от Средиземноморското крайбрежие, което било останало поне формално независимо. В продължение на почти 500 години вратите на храма на Янус били затворени само три пъти. [доинд]
Гражданските междуособици били преди всичко външен израз на промяната в политическите становища, което е добре илюстрирано в политическите кариери на двамата Катоновци, подкрепили губещата страна. Марк Порции Катон, Цензорът (234-149 г. пр. Хр.) се превърнал в нарицателно за старите римски добродетели - аскетизма и пуританството. След двадесет и седем години войнска служба той се оттеглил в своята ферма, за да пише книги по история и земеделие. Негодувал срещу вълната от елинистичен лукс и изтънченост и особено срещу безпринципния кариери-* зъм, както той го е виждал, на Сципион. В последните години безмилостно призовавал за унищожението на Картаген. Неговият правнук, М. Порций Катон Ютенций (95-46 г. пр. Хр.), притежавал същия прям и упорит характер. Обучен като стоик, той се присъединил към Помпей в кампанията да бъдат спрени диктаторските амбиции
ДРЕВЕН РИМ
179
AQUILA
ПРЕВЪЗХОДСТВОТО на орела като “цар на птиците” е също толкова древно, колкото и това на лъва като “цар на животните”. В римската митология той бил “птицата на бурята” на Юпитер, който носел гръмотевиците. Орлите фигурират като емблема на силата и величеството във Вавилон и Персия и били възприети от римския генерал Марий след неговите ориенталски завоевания. Легионите на Римската империя марширу-вапи зад знамена с орли; а римските консули носели скиптри с орли на върха1. (Виж Приложение III, стр. 1234.)
В славянския фолклор тримата братя Лех, Чех и Рус били изпратени да дирят щастието си. Рус тръгнал на изток, Чех - на юг, към Бохемия, а Лех прекосил равнината на запад. Лех спрял край едно езеро под голямо дърво, където един бял орел свил гнездото си. Той бил бащата на поляците; а Гниезно, “орловото гнездо”, бил техният пръв дом.
В Уелс също върхът на планината Сноудън, сърцето на националната родина, се нарича Ерири, “мястото на орлите”.
В християнската символика орелът се асоциира със св. Йоан Евангелист (наред с Ангела и Брадвата на св. Матей, Бика на св. Лука и Лъва на св. Марко). Той се появява върху аналоите на църквите, понесъл Библията върху разперените си криле, за да отблъсне змията на лъжата. Според св. Джером той бил емблемата на Възнесението.
През европейската история имперският орел бил свързван с властници, които претендирали за превъзходство над другите принцове покрай себе си. Карл Велики носел наметало с бродиран върху него орел; Кнут Велики бил погребан в орел2. Наполеон I и Наполеон III охотно използвали символиката на орела. Наследникът на Наполеон, кралят на Рим, получил прозвището aiglon, или “орле”. Само британците, за да бъдат различни, “предали интересите” на орела.