перия, вероятно са възникнали на остров Самос, но най-големите количества от нея
не са произведени там. От една важна фабрика в Аретий (Арезо), която била най-апивна в периода 30—40 г. сл. Хр., продукцията била превозвана до много големи грън-чарници в Галия. Известни са четиридесет и пет главни центрове; но най-големите от I век били разположени в Ла Грофесенкю (Авейрон) и Банасак (Ложер), от II век - в Ле Мартре де Вер и Лежу (Пю де Дом), а от III век - край Триер и Tabernae Rhenanae (Рейнзаберн) в Германия. Пълният географски обхват се простира от Испания и Северна Африка до Кол-чесгьр и Ъпчърч в Англия и до Вестерндорф на река Ин в Австрия1.
Керамологията търси триумфа на сръчността и педантичността сред останките от милионите открити от археолозите гърнета и купички; а самианските изделия предлагат най-голямото предизвикателство. След започването на изследванията през 1879 г. били идентифицирани над 160 пещи заедно с над 3 000 индивидуални грънчарски белези. Ханс Драген-дорф (1895) класифицира 55 стандартни форми на съдове (D1-D55). Други направиха каталог на стандартни декоративни мотиви, анализираха техническите аспекти, като например полирането, глината и състава на terra sigillata, или установиха цветовия спектър от характерното оранжево-розово в Банасак до тъмнооранжево-кафявото от Ле Мартре де Вер. Първите колекции в Британския музей и Musée Carnavalet проправиха път за много изследвания от Торонто до Любляна2.
Белезите на грънчарите са особено показателни. Често предшествани от буквата f (= fecit, направено от), ш (= тапи, от ръката на) или of (= officina, от фабриката на), те съживяват занаятчиите, които произвеждали най-разпространената стока в имперската търговия. Периодът на работа на 51 грънчари от Централна Галия вече е очертан точно. Кока-тий Иденалий и Рантон работили през царуването на Траян (98-117); Цинамий от Лежу работил около 150-90; Банус, Цазурий и Дивикстий се простират през царуването на пет императори - от Антоний Пий (138-61) до Албиний (193—7)3.
Крайният резултат е маса от информация, която е толкова прецизна, че датата и произходът на най-малкия фрагмент от самианските изделия могат да бъдат установени прецизно. За археолозите това представлява една изследователска помощ с неизмерима стойност. В Помпей бе намерен неотворен кош със самиански изделия от Галия. Подобни пратки са били изпращани във всеки град и селище в Империята.
ето си, тъй като вносът на ново робско население постепенно намалял с края на републиканските завоевания. [вРАйТАсиз]
Въпреки огромните контрасти в римското общество - между огромната власт «богатство на патрициите и съдбата на техните роби, между изобилието на много граждани и изостаналостта на пустинните племена и варварските заселници по периферията-те са принос към гъвкавия патернализъм на римската социална традиция, когато класовите конфликти са били сравнително малко и са избухвали сравнително рядко. Кръвните връзки са имали голяма тежест в Рим, където нараствали групите със сложни родствени връзки помежду си. Патрициите господствали над цялото общест-
188
ROMA
SPARTACUS
ПАРТАК (починал 71 г. пр. Хр.) бил гладиатор и водач на най-голямото въстание,
на робите в древния свят. Тракиец по рождение, той служил в римската армия, пре-
ди да дезертира и да бъде продаден в робство в гладиаторската школа в Капуа. През I 73 г. пр. Хр. избягал и с група други бегълци се установил на лагер на връх Везувий. В : следващите две години той осуетил всички опити да го заловят. Армията му нараснала до | почти 100 000 отчаяни мъже, които кръстосвали Италия надлъж и нашир, до Алпите и до 1 Месинския проток. През 72 г. пр. Хр. Спартак победил всички от властващите консули по I ред в поредица от оспорвани битки. Най-накрая бил притиснат край Петелия в Лукания, I отделен от галските си и германски съюзници и унищожен от силите на претора М. Луци-1 ний Крас. Спартак загинал с меч в ръка, като най-напред убил коня си, за да покаже, че по-] I нататъшната борба е невъзможна1.
Много подходящ е фактът, че Крас бил един от най-богатите робовладелци в Рим. I Той спечелил от именията, отчуждени от фракцията на Марий, и станал много богат както I от своите сребърни мини, така и като обучил робите си на доходни занаяти. Известен като I Богаташът, той бил консул през 70 г. заедно с Помпей и триумвир заедно с Помпей и Цезар през 60 г. Ознаменувал победата си над Спартак, като опасал 120 мили от пътя от Капуа до Рим с разпънати на кръст пленници и като дал на римското население банкет на > десет хиляди маси. Обогатил се още повече като губернатор на Сирия и през 53 г. пр. Хр. I бил убит от партийците. Главата му била отсечена, а устата напълнена с разтопено злато,П Придружителната бележка от партийския цар гласяла: “Натъпчи се в смъртта с метала, за! който толкова ламтеше в живота”.