ване” на военните лидери, ратифицирането на законите и решенията за война или мир, Те гласували чрез пускане на глинени плочки в една от двете кошници и един по един излизали от загражденията на своите центурии. Изисквало се процедурите им да завършват в рамките на един ден.
Жизненоважна роля в тези събрания играели т. нар. “патрони”. В едно йерархично и силно разделено общество за богатите патриции било естествено и, разбира се, много важно да манипулират дейността на по-низшите класи и по този начин да влияят върху решенията на обществените институции. Така всеки patronus поддържал свита от зависими clientes. Патронът очаквал от своите последователи да поддържат неговата политика и предпочетените от него кандидати. Клиентите очаквали парични
192
ROMA
награди, служба или имоти. Службата при богат патрон била най-добрият път към из-1 дигана в обществото. Именно патронатьт придава на римското управление характер! ната смесица от демократични форми и олигархичен контрол.
Мрежата от събрания, ротацията на службите и нуждата от чести събирания! създала силно чувство за принадлежност. Всеки римски гражданин знаел точнокь-1 де се намира по отношение на своята група, на своя род, на своята фамилия, на сво-1 ята центурия и на своя патрон. Участието и службата били част от приетия етос. Офи-1 циално именно народните събрания назначавали висшите чиновници и чиновницй-1 те, които избирали Сената. В действителност сенаторите карали всички останали ин-1 ституции да функционират в тяхна полза. Който доминирал в Сената, той упрашЛ вал Републиката.
Сенатът, който заемал централно място на сцената както при Републиката, така! и при Империята, имал членска маса, която варирала между 300 и 600 души. Негови! те членове били назначавани от консулите, към които Сенатът се обръщал за съвет! Но тъй като от консулите се изисквало да дават своите предпочитания на “опитни! мъже” и тъй като патроните от Сената контролирали всички важни служби в държа! вата, Сенатът лесно можел да увековечи своя захват на управлението. Той бил сър! цевината на един самоувековечаващ се елит. Доминиращият елемент в Сената във! всеки един момент зависел от деликатния баланс на силите между съперничещите! си индивиди, родове и clientelae, или “клиентски групи”. Но едни и същи патрициансю! имена се повтаряли постоянно през вековете, докато най-накрая приливната вълна не ги помела.
С времето ефикасността на сенаторския контрол западнала пропорционални с нарастването на фракционизма. Когато Сенатът бил парализиран по време на граж! дански конфликти, единствените начини, по които системата можела да продължи да функционира, били или настаняването на диктатор с общо съгласие, или една фрак! ция да наложи волята си над другите със силата на оръжието. Това била причинатЯ за поредицата от диктатори през I век пр. Хр. Накрая фракцията, оглавявана от Оки! виан Цезар, бъдещия “Август”, наложила волята си над всички други. Окгавиан ста! нал патрон на патроните и държал в ръцете си съдбата на всички сенатори.
Двамата консули, двамата главни администратори на Рим, били назначавани! на тази служба за една година от 1 януари. По своя произход тяхната служба била! основно военна. Те били предлагани от Сената и назначавани от comitia сепШзщ която им давала imperium, или “армейско командване” за специфични задачи. Но пое! тепенно приели и допълнителни функции. Те властвали над Сената и заедно с него! носели отговорност за външните работи. Надзиравали управлението на вътрешните работи в града, което било под контрола на praetores, “главните съдии”, които управ-1 лявали съдебната система, censores, които контролирали данъчното облагане и регис! трацията на гражданите, quaestores, които управлявали обществените финанси, aecto! които контролирали градската полиция и Игрите, и pontifex, върховния жрец. Заедно! с трибуните от тях се очаквало да поддържат мира между Сената и гражданите. Мяр-1 ка за важността на консулите бил фактът, че римляните водели градската документи ция не по номерирани години, а според управляващите консули. [AUC]