196
ROMA
EPIGRAPH
ЕПИГРАФИЯТА, изучаването на надписите, е една от важните помощни науки в изслед- ! ването на античния свят. Тъй като толкова много материални и културни доказател-j ства са изчезнали, надписите, които са оцелели върху камък или метал, представля- | ват един безценен източник за информация. Внимателното изучаване на надгробните камъни, посветителните табели, статуите, обществените паметници и други подобни дава богата реколта от интимни детайли за хората, в чиято памет са направени надписите - за техния семеен живот, за техните имена и титли, за техния стил, за тяхната кариера, за техните полкове, техните закони, техните богове, техния морал. Големите епиграфски колекции като Corpus Inscriptionum Latinarum (CIL) и Corpus Inscriptionum Graecarum (CIG), и двете представени в Берлин през XIX век, са солидни и издръжливи като паметниците, които документират.
Най-известният римски епиграф - Дванадесетте таблици на закона, които в продължение на векове са били изложени във Форума - не е оцелял; но разнообразието на съществуващия материал е необикновено.
Върху римските надгробни камъни често е издълбано поетично описание за живота и кариерата на мъртвия. Един камък от Могунтиум (Майнц) съдържа протест заради вида смърт, който е сполетял погребания под него:
Jucundus М Terenti i (ibertus) pecuarius Praeteriens quicumque legis consiste viator Et vide quam indigne raptus inane queror.
Vivere non potui plures XXX per annos Nam erupuit servus mihi vitam et ipse Praecipitem sese dejecit in annem:
Apstulit huic Moenus quod domino eripuit.
Patronus de suo posuit1.
(Юкундус, овчар, свободен роб на Марк Терентий. Пътниче, който и да си, спри и прочети тези редове. Научи как моят живот ми бе погрешно отнет и послушай празните ми оплаквания. Не можах да живея повече от 30 години. Един роб отне живота ми, после се хвърли в реката. Човекът отне живота си, от който неговият господар бе лишен. (Моят) патрон издигна (този камък) на свои разноски.)
Посвещенията на боговете са обичайна черта на обществените паметници. Един надпис, открит в Циркус Максимус и сега поставен върху обелиск на Пиаца дел Пополо, най-напред е бил издигнат през X-IX г. пр. Хр. от император Август в чест на неговото завоюване на Египет:
IME CAESAR. DIVI. F AUGUSTUS PONTIFEX. MAXIMUS IMP XII. COS XI. TRIB POT XIV
ДРЕВЕН РИМ
197
AEGYPTO. IN POTESTATEM POPULI ROMANI REDACTA SOLI. DONUM. DEDIT2.
(Император Цезар Август, син на божествения (Юлий), Върховен жрец, дванадесет пъти Командир, единадесет пъти Консул, четиринадесет пъти Трибун, Египет премина под контрол на римския народ, предложи този дар на Слънцето.)
Предмети с много по-скромно естество често съдържат интересни надписи. Вазите и гърнетата носят белези на производителя. Металните щампи за отпечатване на името или рекламата върху глината са се употребявали често. Цяла серия от такива щампи, от бутилките на един стъклар, бяха намерени в Реймс:
D CALLISEST FRAGIS ADASPRITVDI
D (ecimi) Gall Sest (i) [s] frag (is) ad aspritudi (nem)
(Водата за очи, за болни зеници на Децимий Галий Сестий)3
Римската архитектура имала силна склонност към утилитарност. Нейните постижения принадлежат повече към сферата на инженерството, отколкото на проектирането. Въпреки че гръцките традиции за строене на храмове били продължени, най-новаторски-те черти се отнасяли до пътищата и мостовете, до градското планиране и до светските, функционални сгради. Римляните, за разлика от гърците, преодолели проблема за арката и свода, използвайки ги като основи за мостове и покриви. Поради това триумфалната арка, която украсявала почти всички римски градове, комбинирала техническите умения и духа на римското строителство. Пантеонът, построен първо от Аг-рипа през 27 г. пр. Хр. в чест на “всички богове” и на битката при Актиум, има сводест купол, който е с 4 фута и 6 инча (1,5 м) по-широк от купола на църквата “Св. Петър”, (Сега той е църквата “Света Мария Ротонда и Мъчениците”.) Колизеумът (80 г. сл. Хр.), по-точно флавийският амфитеатър, е чудна амалгама от гръцки и римски черти и има четири реда от арки, разнообразени с колони. Той побира 87 000 зрители. Обширните тухлени бани на Каракала, или Termae Antoninianae (217 г. сл. Хр.), където Шели съчинил своята поема “Освободеният Прометей”, са монумент на римския начин на живот - 360 кв. ярда (330 м) Те съдържат обичайните секции, градирани според температурата - frigidarium, tepidarium и caldarium, piscina, или басейн за около 1600 къпещи се, стадион, гръцка и латинска библиотека, картинна галерия и стаи за събрания, Баните на Диоклециан (306 г. сл. Хр.) били още по-пищни. Грандиозният Цир-кус Максимус бил посветен на състезанията с колесници; той бил разширен, докато можел да събира 385 000 зрители, [epigraphj