Латинската литература несъмнено достига най-големите си висоти с поетите от Августинската епоха - Виргилий, Хораций и Овидий, лирика Г. Валерий Катул (около 84-54), елегическия поет Апбий Тибулий (около 55-19 г. пр. Хр.) и кръстения много подходящо Секстий Пропертий (около 50-15 г. пр. Хр.), чиито любовни стихотворения, посветени на вбесяващата го Синтия, могат да се сравнят със стихотворенията на Катул, посветени на неговата Лесбия. “Купидон е гол, пише Пропертий, и не харесва измамата, замислена от красотата”.
П. Вергилий Марон - Виргилий (70-18 г. пр. Хр.), е създал език, който рядко може да омръзне дори и с най-земната тема. Неговите “Еклоги”, или “Селекции” са, пасторални стихотворения; неговите “Гзоргики” превъзнасят животновъдството. “Енеида”, или “Пътешествието на Еней”, е дълъг алегоричен епос, който ознаменува римския дълг към Омир и към Гърция. Излагайки приключенията на Еней, оцелял от Троя и праотец както на Ромул, така и на gens lulia, Виргилий осигурява митичното наследство, с което образованите римляни са искали да се идентифицират. Неговите безкрайно прецизни хекзаметри всъщност са непреводими. Те са писани със скорост от по един стих на ден в продължение на десет години и изпети с неподражаем тон - ведър, сдържан, изтънчен, тъжен:
FELIX QUI POTUIT RERUM COGNOSCERE CAUSAS,
(Щастлив е онзи, който може да научи причините за нещата.)
SED FUGITINTEREA, FUGITIRREPARABILE TEMPUS.
(Но междувременно времето лети, лети невъзвратимо.)
OMNIA VINCIT AMOR; ET NOS CEDAMUS AMORI.
(Любовта завоюва всичко, тъй че нека да се предадем на Любовта.)
ЕТ PENITUS ТОТО DIVISOS ORBE BRITANNOS.
(А британците напълно отделени от целия свят.)
SUNT LACRIMAE RERUM ET MENTEM MORTALIA TANGUNT.
(Има сълзи проляти за неща и тленността докосва ума.) 10
ЗаДанте Виргилий е il maestro di lor che sanno (майсторът на онези, които знаят) и “изворът, който се разлива като широка река от думи”. За ранните християни той бил езическият поет, за когото се смята, че в четвъртата Еклога е предсказал раждането наХриста. За модерните той бил “господар на езика… поет на поетите… създател на
200
ROMA
най-величествената мярка, оформена някога от човешки устни”. Той вероятно е съчинил собствената си епитафия, видяна от Петрарка в Позуоли:
MANTUA ME GENUIT: CALABRI RAPUERE: TENET NUNC PARTHENOPE. CECINI PASCUA, RURA, DUCES.
(Мантуа ме роди; Калабрия ме въодушеви; Неапол сега ме държи. Аз пях за пастири, поля и господари.)11
К. Хораций фраций - Хораций (65—8 г. пр. Хр.), приятел и съвременик на Виргилий, бил автор на “Оди” и “Сатири”, “Еподи” и “Послания”. Учил в Атина, командвал легион и се бил при Филипп, преди да се оттегли в своята ферма в Сабине под защитата на своя патрон Мецений. Той бил нежна, толерантна душа. Неговото послание до Писий, известно още като “Ars Poetica”, събуждало възхищението на по-късните поети. Неговите Сатири били насочени към човешката глупост, а не към злото. Неговите Оди греят с прозрачна яснота и с curiosa félicitas, “чудотворното блаженство на израза”:
DULCE ET DECORUM EST PRO PATRIA MORI.
(Сладко и достойно е да умреш за нечия страна.)
PARTURIENT MONTES, NASCETUR RIDICULUS MUS.
(Планините ще родят и ще се роди една глупава мишка.)
ATQUE INTER SILVAS ACADEMI QUAERERE VERUM.
(И търсете истината в горичките на Академе.)
EXEGI MONUMENTUM AERE PERENNIUS… NON OMNIS MORIAR.
(Аз създадох монумент по-траен от бронза… Не ще умра напълно.)12
Хораций е най-имитираният и най-превежданият от поетите.
П. Овидий Назон - Овидий (43 г. пр. Хр. - 17 г. сл. Хр.), бил водеща фигура в римското общество, преди император Август да го заточи на брега на Черно море. Самият той казва, че причините за неговото заточение били “едно стихотворение и една заблуда”. Стихотворението несъмнено е било “Ars amatoria”, “Изкуството налю-бовта”; заблудата вероятно е свързана с дъщерята на императора Юлия, която също била заточена. “Metamorphoses”, или “Трансформации”, на Овидий, които прерабог- ; ват над двеста гръцки и римски митове и легенди, били оценени като най-силната книга в древност. Тя била любимо четиво не само за римляните, но и за толкова различ- ] ни хора като Чосър, Монтен и Гьоте. Вдъхновила е цяла поредица от талантливи творби от Петрарка до Пикасо. Si vis amari, написал Овидий, ата (Ако искаш да бъдеш обичан, ти също трябва да обичаш.)13
Сребърната епоха на латинската литература, която продължава от смъртта на Август може би до средата на II век, съдържа по-малко гиганти. Освен Тацит и Светоний тук блести талантът на стоическия философ Сенека II, на двамата Плинии, на поета Лукан, на ретора Квинтилиан, на романиста Петроний и, над всички, на сатирика Д. Юний Ювенал - Ювенап (около 47-130). Difficile est saturam non scribere, пише Ювенал (трудно e pp не пишеш сатира).