ДРЕВЕН РИМ
201
Премереното насилие в римския живот било пословично. Кланетата при чуждестранните войни се повтаряли в гражданските конфликти. Крилатата фраза на Ливий Vae victisl (Тежко на победените!) не е била безсъдьржателен лозунг. През 88 г. пр. Хр., когато тъй наречените “Вечери на Ефес” видели може би 100 000 римляни, изклани за една вечер по заповед на цар Митридат, Сула, водач на аристократичните “първенци”, нападнал Рим и заточил съперниците си - последователите на Марий. Главата на трибуна П. Сулпиций Руфий била изложена във форума. Градският претор, подготвяйки се да изпълни жертвоприношение пред храма на Конкорд, бил пожертван. През 87 г. пр. Хр., когато Рим отворил портите си пред Марий, дошъл редът на първенците да бъдат изклани. Легионите от роби на Марий и неговата Далматинска гвардия поваляли всеки сенатор, когото генералът не поздравил. Сред жертвите му били имената на много важни личности - Гн. Октавий, властващият консул, М. Крас, М. Антоний, Л. Цезар, всичките бивши консули. През 86 г. след внезапната смърт на Марий, приятелят на генерала, К. Серторий, събрал екзекуторите под претекст, че ще им разпредели заплатите, а после ги изклал en masse, достигайки бройката 4000 души. През 82 г., когато Първенците най-накрая триумфирали, те също изклапи своите пленници: ‘тракането на оръжията и стенанията на умиращите се чуваха ясно в храма на Бело-на, където Сула ръководеше събранието на Сената”14.
После, за да се избегнат подобни сцени, процедурата на лишаване от права била формализирана. Фракциите победителки поставяли във Форума списък с имена, за да призоват лидерите на победените фракции да се изправят на процес или да рискуват конфискация на имуществото си. Хората от списъка, които се самоубивали навреме, обикновено прерязвайки вените си в топла вана, можели да спасят семействата си от гибел. Онези, които не го направели, намирали имената си в нов списък, издълбан в мрамор, в който се обявявало, че трябва да бъдат лишени от живот, а имотът на техния род подлежи на конфискация. През 43 г. например наказанието на втория триумвират причинило смъртта на поне 300 сенатори и 2000 конници. Сред тях бил и Цицерон, чиито глава и ръце, отсечени от трупа, били изложени върху трибуната на форума. Масите следвали примера на управляващата класа в Рим. [Ш01]
‘Римската революция” не е термин, използван в древността. Но той е бил възприет широко от историците, които смятат преминаването от Републиката към Принципата за продукт на дълбоки социални трансформации. С други думи, това не е толкова установено историческо събитие, а по-скоро предмет на модерна социологическа те-оретизация. “Периодът на насилствено прехвърляне на властта и собствеността, пише главният му тълкувател, и Принципатът на Август трябва да се възприемат като консолидация на революционните процеси.”15 Главната жертва в този сценарий била старата римска аристокрация. Главният революционер бил наследникът на Цезар, младият Октавиан - “безчувствен и развит терорист”, гангстер, “хамелеон”, който веднъж се представял като жаден за кръв отмъстител, а друг път - като сдържан мирот-ворец. Получените в резултат на това промени включвали унищожението на установената управляваща класа, издигането на нови социални елементи, доминация в Рим на амбициозни италиански чужденци и с тяхна подкрепа появата на монархия de facto. Ключът към римската политика лежи в патронажа на съперничещите си управници -особено Цезар, Помпей, Марк Антоний и Октавиан. Ключът към разбирането на най-
202
ROMA
LUDI
“■W” -er АРОДЪТ, който завоюва света, пише Ювенал, сега се интересува само от две !
И—I неща - хляб и зрелища”. “Изкуството на разговора е мъртво!” - възкликнал Се- ■ JL Л.нека. Нима днес никой не може да говори за нещо друго освен за колесничари?” ] Ludi, или “Игрите”, се превърнали в централна характеристика на римския живот. Първоначално организирани през четири определени седмици - през април, юли, септември и I ноември, те стигнали до един етап, в който Големият цирк и Колизеумът работели почти постоянно. На първите документирани игри през 264 г. пр. Хр. три двойки роби се били до смърт. Четири века по-късно император Траян организирал фестивал, на който загинали j 10 000 души и 11 000 животни1.
Професионалните гладиатори давали представления със смъртоносни битки. Марширувайки на процесията през Вратата на живота, те влизали в арената и се обръщали към императорския подиум с традиционния вик: AVE, CAESAR! MORITURISALUTAMUS! (Здравей, Цезаре! Онези, които ще умрат, те приветстват). Пъргави retiarii с мрежа и тризъбец се изправяли срещу тежко въоръжени secutores с меч и щит. Понякога те обединявали силите си срещу отбори от пленници или екзотични варвари. Труповете на загубилите били извличани с куки за месо през Вратата на смъртта. Ако някой гладиатор паднел ранен, императорът или друг председателстващ игрите давал сигнал с “палци нагоре” или “палци надолу” дали да бъде пожален или убит. Организаторите използвали съперничеството между гладиаторските школи и рекламирали постиженията на известните изпълнители.