Републиката била премахната… Царувал деспотизмът, подкрепян с насилие и конфискации. Най-добрите мъже били мъртви или заточени. Сенатът бил претъпкан с главорези. Консулството, някога награда за граждански добродетели, се превърнало във възнаграждение за коварство или престъпление. Non mos, non ius… Цезарианците претендирали за правото и задължението си да отмъстят за Цезар… От кръвта на Цезар се родила монархията17.
Останалото било епилог. Всички крещели “Свобода” и всички жадували за мир. “Когато мирът дойде, това бе мирът на деспотизма.”
204
ROMA
Въпреки това не е възможно да се отрекат всичките дела на Август (властвал от 31 г. пр. Хр. до 14 г. сл. Хр.) като плодове единствено на пропагандата. Той несъмнено е имал и лоша страна, но нещо важно за римляните, поличбите били с него. Светоний разказва историята за това, как майката на бъдещия император била обладана от змей по време на среднощна служба в храма на Аполон девет месеца преди раждането му. Но после в небето се появила комета, когато той за пръв път празнувал Ludi Victoriae Caesaris. И в навечерието на Актиум, където оставил битката на подчинените си като Агрипа, той срещнал един гръцки селянин, който водел магарето си по брега. “Аз съм Евтихей [Преуспяващ], казал селянинът, а това е моето магаре Никон [Победа]”‘8, [condom]
Природата на ранната империя, или Принципата, е особено измамна. Император Август постигнал трайна власт за себе си и своите наследници не чрез премахване на републиканските институции, а чрез събиране на всички постове, които ги контролирали. Той се провъзгласил за Imperator, или върховен командир, консул, трибун, цензор, Pontifex Maximus и проконсул на Испания, Галия, Сирия, Киликия и т. н. В резултат на това притежавал огромната власт на самодържец; но не я упражнявал чрез централизирани автократични канали. Той заместил псевдорепубликата на сенаторската олигархия с квазиимперия, чиито стари институции били задължени да работяг по нов начин. Като Princeps senatus, нов пост, той действал като председател на Сената, чиито членове били избирани или от магистратите, които назначавал, или от име-раторските кандидати. Август оставил Сената начело на около половината провинции, на които била разделена цялата Империя; но подчинил техните решения на императорското вето. Диктаторска власт била делегирана на бившите общински постове като Praefectus Urbi начело на криминапното правосъдие, или на Praefectus Аппопзе, начело на търговията, пазарите и зърнените помощи. По подобен начин множеството бордове от Curatores, или комисионери, които надзиравали всичко - от пътищата и реките до ремонта на обществените сгради, - отговаряли единствено пред императора. Появата на по-официалната автокрация се развила в християнските времена, особено в Източната империя, където персийското влияние било силно. (Виж Приложение III, стр. 1229.)
Главните законотворчески процедури на Републиката постепенно били изоставени. Но много от законите й останали. Comitia tributa понякога била свиквана, за да потвърди законите, приети от другите органи; a senatus consulta, или “решенията на Сената”, все още се издавали. От II век сл. Хр. обаче императорът станал единствен творец на нови закони - чрез своите едикти, или декрети, своите постановления, или “писмени мнения” за петиции, своите décréta, или решения по съдебни молби, и своите мандати, или административни инструкции. До това време Сенатът бил изместен като върховен апелативен съд от императорския преториански префект.
С времето огромното съдържание на римското право трябвало да бъде систематизирано многократно. Имало три такива частични опита в Кодекс Грегорианис (около 295 г. сл. Хр.), Кодекс Хермогенианус (около 324) и Кодекс Теодосианус (438). По подобен начин в Едикта на Теодорих (преди 515), тъй наречения Требник на Аларик (506), и Бургундския законник (516) варварските владетели се опитали да систематизират правото, намерено в провинциите, които те откъснали от Рим. Но главната ра-
ДРЕВЕН РИМ
205
CONDOM
ПРЕЗ 18 г. пр. Хр. и отново през 9 г. след Хр. император Август се опитал да увеличи раждаемостта в Империята чрез декрети, забраняващи аборта и детеубийството. От този и други източници е ясно, че римляните били запознати с много противозачатъчни методи, включително с билките: тестгк, убиващи сперматозоидите, съдържащи кедрова смола, оцет или зехтин, вагинални халки, напоени в мед, и презервативи, изработени от мехур на козел. Един римски писател съветва: “Носи черния дроб на котка в тръбичка на левия крак… или част от утробата на лъвица в тръба от слонова кост”’.
Изследванията на средновековните практики някога предполагаха, че необходимият манталитет за “отклоняване от природата” просто не е съществувал2. Но този възглед бе ревизиран. Проучванията на някои църковни разкаяния показват, че темата е била обсъждана много, особено след като “греховете на Онан” съвсем логично могат да включват и coitus interruptus\ В “Рай XV” Данте намеква за флорентинските “празни семейни къщи” и за това, “какво е било възможно в спалнята”, оставяйки малко за модерното въображение. Нарастването на градската проституция повишило и интереса към избягването на бременността. Катарите също били прочути с позицията си не-за-живота. През 1320-те години инквизиторът успял да убеди един катарски свещеник да разкрие техниките им: