Когато [свещеникът] искаше да ме опознае плътски, той носеше тази билка, увита в парче лен… с размерите на първата става от кутрето ми. И имаше дълга връв, която увиваше около врата ми, когато правехме любов; и това нещо, или билката на края на връвта, висеше надолу до отвора в стомаха ми… Случваше се той да поиска да ме опознае плътски два или повече пъти за една нощ. В такъв случай свещеникът ме питаше, преди да съедини тялото си с моето: Къде е билката?… Аз слагах билката в ръката му и тогава той самият я поставяше върху отвора в стомаха ми, все оше с връвта между гърдите ми.
Единственият липсващ детайл е името на билката4.
Историческите демографи, изследващи италианските търговски семейства и английските села, са стигнали до заключението, че ражданията сигурно са били задържани изкуствено на ниско ниво както в средновековните, така и през модерните периоди5. През XVIII век развратници като Джеймз Бозуел не криели, че използват “броня”. Техните континентални колеги говорели за английските “палта” или “чадъри”. Техният герой бил мистериозният капитан Кондом, за когото се говори, че бил или лекар, или командир на стражата в двора на Чарлз II6. Първият папа, който осъдил контрацептивните практики, вероятно е бил Климент XII през 1731 г.
Модерните защитници на контрола върху раждаемостта не подкрепят противозачатъчните средства с аргументи за тяхното разрешаване. Мари Стоупс, макар и претъпкана с нимфомански нагон, също е била една старомодна романтичка. В “Брачната любов и мъдрото родителство” тя настоява да се даде на жените възможност за облекчение от износването на децата и от приятното правене на любов в рамките на брака7. Военните власти,
206
ROMA
които разпределяли “френските писма” * сред войските на Западния фронт, били загрижени както за здравето на войниците, така и за отношението на цивилните. Абортът си останал основна техника в комунистическия свят, както и в Римската империя. На Запад противозачатъчните техники не са били свързани с променящите се сексуални нрави до всеобщата достъпност на “Хапчето” и безплатните клинични съвети за неженени юноши през 60-те години. Но все пак, както напомня една скороговорка от 20-те години, успехът никога не е гарантиран:
Джини, Джини, изпълнена с надежди,
Прочети една книга от Мари Стоупс.
Но съдейки по нейното състояние,
Тя трябва да е чела погрешното издание8.
* French letter (брит, сленг) кондом - Е. пр.
бота по систематизацията била извършена по времето на император Юстиниян. Между нововъденията са петдесетте Решения (531), Институтите (533), Извлечението на юристите (534), Ревизираният законник (534) и Новелите (565), които покривали всеки аспект от публичното и частното, криминалното и гражданското, светското и черковното право. Именно чрез книгите на Юстиниян това огромно наследство било предадено на съвременния свят. [lex]
Терминът provincia “сфера на действие,най-напред се отнасял за юрисдикция^’ на магистратите, изпратени да управляват завоюваните земи. По времето на Империята този термин започнал да се отнася до самите земи. Всяка провинция получила устав, lex provincialis, който определял нейните ограничения, нейните подразделения и нейните привилегии. Всяка била поверена на губернатор, или проконсул, или пропре-тор, който събирал войските, събирал данъците и чрез “едикти” говорел със силата на закона. Всеки губернатор се придружавал от персонал от легати, назначени от Сената, от военна стража и от цяла армия чиновници. Правело се разграничение между имперските провинции, оставащи под директния контрол на императора, и сена-торските провинции, които били оставени на Сената. Създаването на провинциите имало далечни последствия както за Рим, така и за по-късната съдба на Империята. За краткосрочен план Рим процъфтял силно от огромния приход от данъците и от постоянния трафик на хора и стоки. В дългосрочен план, чрез стабилната вътрешна консо-; лидация на провинциите, столицата била лишена от много свои извори на богатство и власт. За четири века “Майката Рим” постепенно се отплатила изобилно на своите собствени деца.