Със западането на Рим провинциите се засилвали. През първия етап провинциалните елити снабдявали ордите от новодошли конници и сенатори, които претопили традиционната олигархия и управлявали Империята. През втория етап, когато военните сили били концентрирани към все по-независимата периферия, провинциалните градове като Лугдунум (Лион) или Медиоланум (Милано) процъфтели в конкуренция с Рим. Политическият живот бил затормозен от съперничеството между провин-
ДРЕВЕН РИМ
207
циалните генерали, много от които станали императори. През третия етап връзките между периферията и Рим отслабнали до точка, в която провинциите започнали да претендират за автономен статус. Особено на Запад плодът бил узрял, за да падне от дървото. Центробежното преместване на властта и ресурсите било една от основните причини за по-късните беди на Империята, [illyricum] [lugdunum]
Имперските финанси, както и нейните провинции били разделени в два сектора .Аегапит на Сената бил наследник на републиканската хазна в Храма на Сатурн и Опс, Имперската Fiscus била нововъведение на Август. На теория тя била отделна от частната собственост на императора, patrimonium Caesaris\ на практика границите не били уважавани. Главните източници на доходи били наемите от държавните земи в Италия, данъкът от провинциите, portaria, или “порталните такси”, държавният монопол върху солта, сеченето на монети, директните данъци върху робите, върху грамотите за освобождаване на робите, върху наследството и извънредните заеми. Освен армията главните разходни пера били религиозните церемонии, обществените строежи, администрацията, помощите за бедните, зърнената помощ и имперският съд. С времето имперските агенти превзели цялото събиране на данъци извън Рим.
Армията постепенно се разраствала по размери и сила, достигайки максимума си от почти шестдесет легиона през 31 г. пр. Хр.. След Акциум постоянната защит-насила се състояла от 28 легиона от по 6000 професионални войни всеки, флотът поддържал части на Рейн и Дунав, както и в Средиземно море. От 2 г. пр. Хр. Август сложил началото на деветте кохорти от елитната преторианска гвардия, базирана в Рим. Войниците получавали по 720 d. годишно за преторианец, 300 d. за кавалерист, 225 d. -залегионер; и служели по двадесет години.
Легионите били известни по номер и по име. Август запазил последователността в номерирането, използвано от неговата армия и от армията на Марк Антоний, давайки отличителни имена на легионите с един и същ номер. Следователно е имало Легион III Августа и Легион III Киренакия, Легион VI Виктрикс и Легион VI ферата. Няколко легиони притежавали номер I, тъй като императорите обичали да дават старшинство на легионите, съставени от тях. Легионите, които били унищожени в битка, като XVII, XVIII и XIX, загубени в Германия, или Легион IX Хиспания, пометен в Британия през 120 г. сл. Хр., никога не били възстановени.
Limes, “граничната линия”, била жизненоважна характеристика на имперската отбрана. Тя не е била, както понякога се предполага, непроницаема бариера. От военна гледна точка е била по-скоро кордон или серия от паралелни кордони, които, докато възпирали случайни нападения, можели да предприемат активни контрамерки веднага щом се появи сериозен пробив. Това било линия, която обикновено могла да бъде прекосена след заплащане на portaria и чрез приемане на императорската власт. Тя била преди всичко белег, който не оставял никакво съмнение у никого кои земи са подчинени на римската юрисдикция и кои не са. Най-важна характеристика била нейната последователност. Тя се издигала по планини и се спускала в долини без прекъсване, вървяла по всички гранични реки и морски брегове. На места, както в Британия, тя приемала формата на Велика стена по китайски модел. Другаде представлявала дървена платформа върху основи в земята или редица от свързани крайбрежни фортове или, както в Африка, блокове от укрепени чифлици, обърнати към пустинната вътрешност. Охраняваните й пресечни точки били ясно отбелязани с порти и
208
ROMA
ILLYRICUM
РИМСКАТА провинция Илирия заемала източния бряг на Адриатическо море между италианския район на Истрия и гръцката провинция Епир. На север тя била ограничена от Панония, отвъд река Драва, и на изток от Мизия и Македония. Била известна на гърците като Illyris Barbara, част от древна Илирия, останала свободна след завоеванията на Филип Македонски. В имперските времена тя била разделена на две префектури -Либурния и Даламация по крайбрежието и Лапидия във вътрешността. Освен Сиския (съвременен Загреб) и Нарона (Мостар), главните й градове били пристанища - Тартатика, Адер (Задар), Салона (Сплит), Епидарум. Южният укрепен град Лизий бил основан от сиракуз-‘ ките колонисти през 385 г. пр. Хр. (Виж Приложение III, стр. 1237.)