Илирия била подчинена на етапи. Най-напред платила данък на Рим през 229 г. пр. Хр. и на два пъти била прегазвана през Македонските войни от втори век. Била напълно1 присъединена под властта на Август през 23 г. пр. Хр. Участвала в големия Панонски бунт от 6—9 г. сл. Хр., тя останала в Империята до византийските времена.
Малко се знае за древните илирийци. Техният език бил индоевропейски и вероятно лежи в основата на съвременния албански. Тяхната материална култура била известна с изтънчените си метални предмети. От шести век тяхното “Ситулско изкуство” се отличавало с фини релефни фигури, щамповани върху бронзови винени ведра, сред сцени на празнува-; не, надбягвания и езда. През трети век били сечени сребърни монети. Илирийските войни се биели в ризници от металически брънки като скитите, но не в колесници като келтите1.;
Илирия родила двама римски императори и Св. Джером. Император Диоклециан се оттеглил в грандиозен дворец, построен на крайморската улица в неговата родна Салона., Неговият осмоъгълен мавзолей оцелял като християнска църква - ирония на съдбата за гроб на последния голям обвинител на християните. Св. Джером бил роден в близкия Стридон през 347 г. сл. Хр., повече от 200 години преди първата поява на славяните, които щели да положат основите на бъдещите Хърватия, Босна и Черна гора.
Илирия, като Британия, принадлежи на група римски провинции, чиито етнически и културни връзки били тотално трансформирани от великите преселения (виж Глава IV). Но паметта за илирийците останала скъпа за техните наследници. Тяхното наследство е много по-различно от онова, което е завещано на онези части от Европа, които никога не са познавали Рим. [ILLYRIAI
шосета. Те напълно естествено се превърнали в център за градчета и градове, които израснали около военните лагери, и за пазари, каквито изисквала издръжката на границата.
Благодарение на limes Рим успявал да поддържа връзките си с варварите в ред. През целия период на Империята варварските офицери и помощници служили в римската армия, а варварските племена по споразумение се заселвали в имперските провинции. Романизацията на варварите и варваризацията на римляните били процеси, които се развивали още от най-ранните завоевания на Републиката в Италия. В крайна сметка Цезаровите “сенатори в панталони” били римляни с келтски произход които все още обичали да носят родните си гамаши под своите тоги.
ДРЕВЕН РИМ
209
LUGDUNUM
ПРЕЗ 43 г. пр. Хр. проконсул Муниаций Планций начертал централната линия на нов град на мястото, където се сливали Рона и Сона. Лугдунум щял да стане главен град на Римска Галия, кръстовище на разклоняващата се като звезда мрежа от павирани пътища. Той владеел не само коридора Рона-Рейн, но и маршрута, водещ на северозапад от Италия към Ламанша’.
Рона, макар и плавателна, била бърза и бурна река. Надолу по течението корабите рискували да бъдат разбити в многобройните подводни скали и острови; нагоре те можели да се движат срещу течението само с помощта на коне. В десетилетията преди появата на параходите през 1821 г. 6000 коня работели по пътеката за теглене, превозвайки товари нагоре до Лион, преди да се спуснат обратно надолу върху салове.
От 1271 до 1483 г. Долна Рона представлявала държавна граница. Левият бряг, известен като l’Empi, се намирал в Свещената Римска империя. Десният бряг, le Riaume, и всичките острови принадлежали на Кралство Франция. Между Женева и Арл били построени петнадесет каменни моста; и няколко чифта градове близнаци като Валанс и Бюкаре израснали по срещуположните брегове.
В същата тази епоха Лион възстановил икономическото надмощие, което някога имал в древна Галия. Той бил присъединен към Франция от Филип ла Бел, който влязъл в града на 3 март 1311 г., след което градът оглавил “френския провлак”, свързващ северните и южните владения на Франция. От 1420 г. той станал домакин на четири ежегодни международни панаира; от 1464 г. получил привилегии с цел да се отклони търговията от Женева; а от 1494 до 1559 г. той представлявал логистична база за Италианските войни, които водила Франция. Търговският му елит бил изтъкван от много италиански фамилии, включително от Медичите, Гуаданите (Гаданите) и множество генуезци. Този “весел, решителен и потаен град”, “грабнат от водовъртежи и много особени ритми”, се превърнал във “водещ център на европейската икономика”2.