“Vieux Lyons”, старият квартал, загнезден до Сона, помни златните десетилетия на града. Хълм, гъмжащ от тесни улички, свързани с подобни на тунели traboules, или “транс-амбулантни проходи”, той е претъпкан със стилно украсени готически и ренесансови хотели, дворове, площади и църкви. Имената им, от Manécanterie, или “катедрална хорова школа”, до Hôtel de Gadagne на Rue Juiverie, или “Еврейска улица”, звънят със спомена за колоритните си минали обитатели. Град Белкор бил построен по времето на Луи XIV върху междуречната равнина. Статуята на краля-слънце, която била докарана от Париж по вода, била повредена по време на превозването и се наложило да бъде извадена от реката.
При стратегическото разположение на Лион и неговия индустриален успех, базиран върху коприната IJACQUARD1, географите се чудят защо той никога не е изместил Париж като столица на Франция. Перспективата си останала една нереализирана възможност. От 131! г. Лион трябвало да се задоволи с положението си на втори град във Франция. Защото географията определя само онова, което е възможно; тя не определя коя възможност ще триумфира. “Една страна е склад за заспали енергии, написал майсторът, чиито семена са засети от природата, но чиято употреба зависи от човека.”3
14. Европа
210
ROMA
Казва се, че обществата гният откъм главата надолу, като умрялата риба. Разбира се, списъкът на първите императори съдържа прекалено много дегенерати.
Император Тиберий (управлявал 14-37 г. сл. Хр.), осиновен син на Август, изоставил Рим заради Капри, за да се занимава със своите жестокости и перверзни. Под неговата власт масовите лишавания от права се върнали на мода, захранвани от смъртоносната работа на с/е/аГогев, или информаторите. Калигула (управлявал 37-41) наредил да го обожествят приживе и назначил коня си за консул. “Беше му навик да извършва кръвосмешение с всяка от своите сестри по ред, написал Светоний; и на големи банкети, когато жена му се облягаше върху него, той ги поставяше пред себе си една по една.” “Заради плешивостта и окосмеността му той обяви, че е смъртна! обида някой да спомене коза в какъвто и да е контекст.”19 Умрял от ръката на убиец) много подходящо, насочен срещу неговите гениталии. Клавдий (управлявал 41-54), кой-: то се оженил за две кръвожадни жени, Месалина и Агрипина, бил отровен със сос от отровни гъби20.
Император Нерон (управлявал 54-68), вманиачен естет и сибарит*, се отървал ; от майка си, като наредил да я намушкат (след неуспешен опит да я удавят). Убил леля си, като й предписал разслабително с фатална сила, екзекутирал първата си съпруга по невярно обвинение в изневяра и наритал бременната си втора съпруга до смърт. “Незадоволен от прелъстяването на момчета, родени свободни, и на омъженй] жени, пише Светоний, той изнасили весталката девица Рубрия.” После:
След като се опита да превърне момчето Спорий в момиче чрез кастрация, той се подложи на сватбена церемония с него - зестра, брачен воал и всичко, - на която присъства целият Двор; после го заведе у дома си и се отнасяше с него като със съпруга… Светът щеше да е по-щаст-! лив, ако бащата на Нерон Домитиан се беше оженил за също такава съпруга21.
Накрая той се самоубил с думите ОиаНв агИ1ех регео (какъв артист умира в мое лице).
Император Галба (управлявал 68-9), военен, бил убит от разбунтувалите се войски в “годината на четиримата императори”, както и неговите наследници Отон и Ви-телий. Веспасиан (управлявал 69-79), син на провинциален бирник, успял в постигането на главната си цел - “да умре на крака”. Последните му думи били: “Горкиятаз, сигурно се превръщам в бог”22. За Тит (управлявал 79-81) се предполага, че е бил отровен от своя брат след царуване в необикновено блаженство, помрачено само от изригването на Везувий. Вероятният отровител, император Домитиан (управлявал 81-96), бил намушкан от съпругата си и нейните съучастници. Осем от десетте непосредствени наследници на Август умрели от отвратителна смърт. [РАГЛА]
Все пак римското циганско лято предстояло. “Ако човек трябва да фиксира периода в историята на света, през който състоянието на човешката раса да е било най-щаст-ливо и проспериращо, пише Гибън, той без колебание би назовал онзи, който обхваща времето от смъртта на Домитиан до възкачването на Комодий.”23 Под управлението на императорите Нерва (управлявал 96-8), Траян (управлявал 98-117), Хадриан
* Сибарит - изтънчен любител на лукса - Б. пр.
ДРЕВЕН РИМ
211
(управлявал 117-38), Антоний Пий (управлявал 138-61) и Марк Аврелий (управлявал 161-80) Империята не само достигнала най-големите си географски размери, но и се радвала на една несравнима епоха на спокойствие и стабилност. Нерва въвел традицията да се дават помощи на бедните; Траян бил честен, неуморим войник; Хадриан бил строител и патрон на изкуствата. За Антоний Пий Гибън написал: “Неговото властване е маркирано с рядкото предимство да снабди историята с много малко материал, съвсем с малко надвишаващ регистрирането на престъпленията, глупостите и бедите на човечеството”24.