Подробностите от имперското управление в неговия разцвет са оцелели в обемистата кореспонденция на император Траян с Плиний Млади, администратор на Витиния и Понт:
ПЛИНИЙ. Никея изразходва 10 000 000 сестерции за театър, който се клатушкаше, и големи суми за гимнастически салон, който изгоря… В Клавдиополис копаят основите на баня в подножието на планината… Какво да правя?
ТРАЯН. Ти си на мястото, решавай сам. Колкото до архитектите, ние в Рим изпращаме в Гърция да ги търсят. Трябва да намериш няколко там, където си.
ПЛИНИЙ. Парите, дължими от градовете на провинцията, бяха събрани и не се намериха такива, които да искат заеми на 12 процента. Да намаля ли лихвата… или да принудя декурионите да заемат парите на равни дялове?
ТРАЯН. Намали лихвата толкова, че да привлечеш кредитополучатели, но не насилвай никого да заема… Подобен ход би бил несъвместим с нравите на нашия век.
ПЛИНИЙ. Византион има легионерски центурион, изпратен от легата на Долна Мизия… да наблюдава за неговите привилегии. Юлиополис.. иска същата услуга.
ТРАЯН. Византион е голям град… Но ако дам такава помощ на Юлиополис, всички малки градове ще поискат същото.
ПЛИНИЙ. Огромен пожар опустоши Никомедия. Ще бъде ли редно да назнача общество от 150 пожарникари?
ТРАЯН. Не. Корпорациите, или както там да се наричат, със сигурност ще се превърнат в политически сдружения…
ПЛИНИЙ. Никога не съм присъствал на резолюция, засягаща християните, поради това не знам по какви причини… те могат да бъдат обекти на наказание… Онези, които се отрекат, да бъдат ли опростени? Трябва ли да бъдат наказани само заради вярата си?
ТРАЯН. Християните трябва да бъдат издирени. Ако бъдат доведени пред теб и бъдат обвинени, те трябва да бъдат наказани. Но анонимната информация против тях не трябва да има никаква тежест в обвиненията25.
С Марк Аврелий (управлявал 161-80) Рим получил един истински цар философ.
Ученик на Епиктетий, той се обучил да издържа на суровия живот в постоянните во-
212
ROMA
PANTA
КОГАТО град Колония Корнелия Венерия Помпеиана бил погребан под пет метра вулканична пепел на 24 август 79 г. сл. Хр., всички форми на човешки живот били заличени - елегантната, светската и порочната. Но когато Помпей бил разкопан, основно от 1869 г. нататък, един аспект от бившия му живот, предаността му към Венера, бил скрит от официалните власти. Огромна колекция от предмети, които обиждали страха на XIX век от неприличното, били пазени в продължения на десетилетия в stanze proibiti, или “забранените секции” на Националния музей в Неапол1.
Половото общуване в Помпей, обратно, се практикувало без срам или лицемерие. Бордеите, или lupinari, били разположени във всички части на града и открито рекламира-1; ли своите менюта и тарифи. Най-евтините момичета, като Суксесия или Оптата, вземали, по 2 assi; Сперанца вземала 8, Атика 116. Пред бордеите имало бележки, които трябвало; да обезкуражат зяпачите. На една бележка пишело: “Това не е място за безделници… Махайте се.” Вътре имало картини, които да насърчават клиентите. Картините и скулптурите на сексуални предмети били нещо обикновено, дори в частните къщи. Стенописи, рисува-, щи “мистериите” на градските култове, имали полусвещен характер. Фалоси с гигантски, размери се излагали често. Те служели като свещници на петролните лампи, като централ-, но място в комичните рисунки, дори като чучури на чашите за пиене. Хумористичните дрън-кулки, показващи мъжки богове със свещена екипировка или бог Пан, възседнал разкрачена коза, били нещо обикновено.
Много от градските проститутки са известни по име или, като актрисите, по техните noms de scène: и от тук Панта (Всичко), Кулибония (Прекрасна безделница), Калитремия (Супер слабини), Лакса (Обширна), Ландикоза (Голям клитор) или Ексталиоза (Заден канал). Техните клиенти също са известни по име или по прякор. Един от тях бил Еноклионе (Доблестният пияница), друг - Скордопордоникос (Чесновата пръдня). Главният сутеньор в най-големия бордей в Помпей умрял малко преди изригването на вулкана. Неговият слуга надраскал некролог на вратата: “За всички, които скърбят. Африканий е мъртъв. Рустикус написа това.” Занаятът бил бисексуален и билингвистичен: момчетата под наем били достъпни за двата пола, а езикът на играта бил или гръцки, или латински. Основният речник включвал futuere, lingere, fellare; phallus, mentula, verpa; cunnus, или (форма) connos, и lupa.