Най-изразителни са графитите, древни моменти на триумф и нещастие, документирани за всички времена:
FILIUS SALAX QUOT MULIERUM DIFUTUISTI 2
AMPLIATE, ICARUS TE PEDICAT3
RESTITUTA PONE TUNICAM ROGO REDES PILOSA CO 4
DOLETE PUELLAE PEDI-… CUNNE SUPERBE VALE… AMPLIATUS TOTIES…
HOC QUOQUE FUTUTUI….5 IMPELLE LENTE 6 MESSIUS HIC NIHIL FUTUrT
ДРЕВЕН РИМ
213
енни кампании, бремето на поста и на изискванията на безпътното семейство. Бележките му “Към себе си”, известни като “Meditations”, са просмукани от възвишени чувства:
Какво странно различие остава за мъдрия и добрия човек, освен да бъде спокоен и доволен при всяко събитие от човешкия живот…? Да не обижда божествения Принцип, който обитава душата му, нито да разстройва спокойствието на ума си с разни фантастични цели… Да съблю-ра строго уважение към истината в думите и в справедливостта на действията си; и макар цялото човечество да заговорничи, опитвайки се да оспори неговата честност и скромност… той да не е обиден на тяхната недоверчивост, нито да се отклонява от пътеката, която води към истинския край на живота, на която всеки трябва да се стреми да пристигне с ясно съзнание, безстрашен и подготвен за своето разпускане, покорен на съдбата си без мърморене или неохота®.
Марк Аврелий имал чуден усет за това, кой е и къде е той:
Като император Антоний Рим е моят град и моята страна; но като човек аз съм гражданин на света… Азия и Европа са просто ъгли на глобуса, Великият Океан е просто капка вода, Връх Атос е пясъчно зрънце във вселената. Сегашният миг е само точка, сравнен с вечността. Всичка неща тук са преходни, предмет на промяна и разлагане; но всички неща произлизат от… единствената Разумна причина27.
До средата на III век Римската империя показвала всички външни симптоми на пагубна вътрешна болест. Политическият упадък бил очевиден поради липсата на решителност в центъра и безпорядъка по периферията. През 90-те години от 180 г. сл. Хр. нататък не по-малко от осемдесет живели кратко императори претендирали за багреницата по право или чрез узурпаторство. “Царуването на Галений, пише Гибон, произведе само деветнадесет претенденти за трона… Бързите и постоянни преходи от колибата към трона и от трона към гроба може би биха забавлявали един безразличен философ.”28 Армията командвала цивилните си господари безнаказано. Варварите се изливали през limes, често без никой да ги спре. Набезите на готите се превърнали в постоянни окупации. През 268 г. те плячкосали Атина. В Централна Галия се появила една откъсната империя под управлението на някой си Постумий, появила се и друга в Палмира. Трудността да се наложи култ към ненужните или преходни императори довела до повтарящи се преследвания на нарастващата християнска секта. От 250 г. до 265 г. в много региони вилняла чума: за известно време само в Рим умирали по 5000 души на ден. Чумата била последвана от глад. Започнало сурово увеличение на цените, придружено със сериозно понижаване на сеченето на монети. Марк Аврелий пуснал в обращение имперска сребърна монета със 75% чистота. По времето на Галений (управлявал 260-8), век по-късно, тя била с 95% примеси. Данъчните постъпления спаднали; имперските власти концентрирали ресурсите в граничните провинции; другаде много провинциални центрове западнали; амфитеатрите били разрушени, за да се осигурят камъни за крепостните стени.
Дори под властта на Диоклетиан (управлявал 284-305), чието двадесет и едно годишно управление било видяно като “основаването на нова империя”, всичко да-
214
ROMA
леч не било добро. Тетрархията, или “управлението на четиримата”, която разделила Империята на две половини, всяка със свой собствен август и свой помощник-цезар, улеснила управлението и защитата на границите. Армията нараснала много - но също и бюрокрацията. Повишаването на цените било овладяно - но не и намаляването] на населението. Преследването на християните продължило. През 304 г. в Рим бил организиран голям Триумф; но той бил последният. Една година по-късно Диоклетиан] абдикирал, оттегляйки се в родната си Далмация.
флавий Валерий Константин (управлявал 306-37), по-късно наречен Констан-1 тин Велики, бил роден в Насиус в Горна Мизия (т. е. Ниш в съвременна Сърбия, а не, ! както казва Гибон, в Дакия). Баща му, Константин Клорий, западният цезар на Диок-1 летиан, умрял в Ебуракум (Йорк) скоро след като наследил багреницата. Майка му Елена, била британска християнка, почитана в легендата като откривателка на Истинския кръст. Константин обединил отново двете части на разделената Империя, а с Едикта от Милано провъзгласил обща религиозна толерантност. В два критични момента от неговата кариера той твърдял, че е имал видение. В началото се говорело! че видението е било на Аполон, по-късно на Кръста заедно с думите “Чрез това ще • владееш”. Той не се разбирал с гражданите на Рим и решил да премести столицата ] на бреговете на Босфора. На смъртното си ложе бил официално покръстен в христи-;] янската вяра. По този начин в момента на християнското покръстване на императо-1 ра Рим престанал да бъде център на Империята, която сам създал.