peir föru drengila fiarri et gulli Като мъже те пътуваха за злато,
ok austarla arne gara И на изток те се наслаждаваха на орела
döu sunnarla а Serklandi И на юг те умряха в Серкланд.
В галерията на църквата “Св. София” в Истанбул има рунически надпис и още един върху лъвовете на “Св. Марко”, донесен във Венеция от Атина1.
Руните обаче не се използвали само за писане. 16-знаковият футхарк на викингите, който датира от около 350 г. сл. Хр., е бил съкратен от много по-големия Hallristningar, или “руническо писмо”, което се използвало от бронзовата епоха нататък за целите на окултното гадател ство:
st ®хд’й’ :: л©ж
ТУГГО И+
f ?*?
Л. W ♦ I а Н î <Ç«X
Germania на Тацит описва четенето на руните:
РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА
249
Те отчупват клонка от плодно дърво и я нарязват на ленти; те различават това с определени руни и ги хвърлят на волята на съдбата върху бял плат. После държавният жрец… или бащата на семейството… след като се моли на боговете… вдига три от тях, една по една, и разчита техните значения от руните, изрязани върху тях3.
В по-късни времена, сред много варианти, в англосаксонска Англия са намерени 33-знакови серии, а в немскоговорещия свят са намерени 18-знакови серии от Арманенски руни. Двата варианта имат много общи характеристики. (Виж Приложение III, стр. 1240-1). Руните осигуряват вход към мистериозния и странно красив естетически свят на викингите.
Огам, или Огамс, били келтското съответствие на скандинавските руни, използвани както за писане, така и за предсказания, особено в Ирландия. Всеки знак съдържа прости вертикални линии, изрязани върху хоризонтална или наклонена основна линия. Най-напред всеки е бил свързван с дърво и с буква, съответстваща на името на дървото, но също така по алитерация - с птици и животни, с цветове, с периоди от годината и с дни от седмицата:
Яйр’ И МГ1111111111MIL///##’” И И «yOis # ‘
В L F S NHDTCQMGNgST R А О U Е I Е» Oi U1 I» Ао
Родните европейски писмени системи били важна притурка към езическата религия. Огам и руните, както североиталианският и етруският, били пуснали корени във времена, когато обожествяването на природата лежало в сърцето на цялото знание и разбиране. Много елементи от свързания с него фолклор и магия са оцелели след появата на античната и на християнската цивилизация.
Въпреки западните условности е важно да погледнем на варварските преселения като на едно цяло. Те не се ограничават до германските народи, нито до римската граница на запад. Онова, което се появява на запад като внезапен потоп в края на четвърти век, е било само едно действие от драма, която била далеч по-обширна както географски, така и хронологически.
Първият знак за приближаващия потоп се появил през 376 г., когато остготите, притиснати от хуните, помолили император Валенс да се заселят в Мизия. Някои от тях получили разрешение да прекосят Дунав, но от тях изискали да предадат оръжията и децата си. Две години по-късно, през август 378 г., те водили оспорвана битка при Адрионополис (Едирне), в която императорът бил убит. Благодарение на тежката кавалерия на готските съюзници, сарматските алани, непобедимите римски легиони били победени решително. (Във военната история тази демонстрация на сила, боят с копия в сарматски стил и със силни атаки отбелязва началото на най-характерните черти в средновековното военно изкуство.) Четири години след това дошъл редът на вестготите. Техният крал и пълководец Аларих не можел да остане безразличен към успеха на остготите. Като отстъпка той получил титлата тад’!81ег тИНит
250
ORIGO
LIETUVA
ИМА достатьчно авторитети, които да потвърдят, че литовският език е “най-ари-11ЧНШГТ от всички нндоевропейски езици”1 или че “той най-добре е запазил своите архаични форми-от всички друга съвременни нндоевропейски езици”2. Опсак Карл Брутман е публикувал своята “Grundriss”, или очерк по сравнително индоевропейско езикознание през 189? г. литовският е любимец на етимолозите с романтически убеждения.
Вярно е, че литовският лексикон съдържа сърцевина от думи, които всеки специалист по класически езици би разпознал: vyras “човек”, saute “слънце”, тепио “луна”, ugnis “огън”, kalba “език”. Литовският е залазил двойствено, както и множествено число, дълги гласни с назален произход, седем падежни склонения и глаголна система с времена, спрежения и наклонения, не много различни от латинските. От друга страна, славянският елемент в литовския лексикон също е много голям: galra “глава” (руски голова), гапка, “ръка” (полски rqka), pmk&is “птица”. Шета “зима” и sniegas “сняг” (полски plaszek, zima и snieg). В полски също um множествено число, назални гласни и седем падежа. За разлика от литовски (или френски) повечето славянски езици не са изгубили формата си за среден род. В действителност литовски се характеризира с черти, конто са общи както за балтийските, така и за славянските езикови трупи. Всеки, който си представя, че този език е близък роднина на санскрит, трябва да претърпи дълбоко разочарование.