Но Светата Дева не престава да вдъхновява. Тя е първа тема в християнското изкуство, непресъхващ извор за мистически видения, [BERNADETTE] [FATIMA], и обект на непрестанни молитви [ANGELUS]. “Петнадесетте мъниста” от Броеницата се рецитират в нейна чест. След 1568 г. “Ave Maria”, или “Аве Мария”, има постоянно място в римокатолическия молитвеник:
Аве Мария, изпълнена с Милост, Бог е с Теб.
Благословена си Ти сред жените и благословен е плодът на
Твоята утроба.
Аве Мария, Майко Божия! Моли се за нас, грешните,
Сега и в часа на нашата смърт.
забранени. На пръв поглед се оформял нов, централизиран политически ред. В действителност местните обичаи и водачи запазили много от силата си. Съдът на Карл определено бил фокусът на континенталната власт и влияние. Един запис в кралските анали за 798 г. разкрива неговите обширни контакти:
Дойде легат от крал Алфонсо от Галиция и Астуриите, фройя по име, който подари палатка с приказна красота. Но по Великден Л1огс1ИисИ през Елба се надигна бунт и хвана кралските легати сред тях да раздадат правосъдие… Кралят събра армия и ги победи в битка, и взе пленници. И продължавайки към своя дворец в Аахен, той прие гръцка делегация, изпратена от Константинопол. В тази година звездата, наречена Марс, не се видя никъде в небесата от юли до юли. Балеарските острови бяха плячкосани от маврите и сарацините. Крал Алфонсо, който плячкоса
21. Европа
322
MEDIUM
PAPESSA
Ш поред едно упорито средновековно предание тронът на св. Петър веднъж бил зает от жена. В най-общата версия папа Лъв IV, който починал през 885 г. сл. Хр., бил наследен от някой си “Йоханес Ангрикус”. Наследникът на Лъв впечатлил много ку-рията с научни лекции, усвоени по време на обучението му в Атина, но две години по-късно предизвикал огромен скандал, умирайки при раждане на една римска улица. Свидетелството може да се проследи до работата на Мартин Полоний от Тропау (около 1200-78), който представя събитията като доказан факт. Неговият “Chronicon summorum pontificum imperatorumque”, бил използван широко като справочник. Различна версия представлява “Папа Йоан”, наследника на Виктор III, който починал през 1087 г. В този случай тя разкрива своя пол, като ражда, докато се качва на кон. Незабавно била вързана за опашката на коня и пребита с камъни. Това свидетелство се появява в “Universal Chronicle of Mainz”, подготвена от друг изобретателен доминиканец, Жан де Мейли, също в средата на XIII век.
Не е забележително, че средновековните летописци са разказвали странни приказки; но наистина е забележително, че техните измислици са били приемани без оспорване в продължение на векове. И Петрарка, и Бокачо са им вярвали. Статуя на папа Йоан се издига наред със статуите на другите папи в катедралата в Сиена. Когато Ян Хус я цитирал на Съвета в Констанс като пример за духовно охулване, той не бил коригиран. Говори се, че загадъчният паметник край църквата “Сан Клементе” в Рим, на мястото където се предполага, че се е родило детето на папесата, стоял там необезпокояван до 1560 г. Изглежда, никой учен не се е усъмнил в легендата до “Annales” на баварците, “Авентинус”, публикувана през 1554 г. Нейната историческа достоверност е разрушена напълно в трактатите, написани от френския протестант Давид Блондел през 1647 и 1657 г.
Учебниците по средновековна история третират папа Йоан, ако изобщо го споменават, като дребен любопитен факт. Всъщност тя сигнализира за един вид родов образ, който се различава значително от образите в по-късната епоха. В историята трябва да е имало някаква вътрешна правдоподобност, за да просъществува толкова дълго. Самият Йоан може да не е бил исторически факт. Но измислицата определено е била1.