Лисабон, изпрати своите легати фройя и Василий през зимата до Лорд Краля с нагръдници, мулета и мавърски пленници като доказателство за неговата победа. После Коледа и Великден бяха празнувани на това място от Краля2.
Именно в Съда на Карл Велики е съживен древният термин “Европа”. Хората му се нуждаели от име, с което да опишат онази част от света, в която доминирали, като различна от езическите земи, от Византия или от християнския свят като цяло. Поради това тази “първа Европа” била една ефимерна западна идея, която не просъществувала по-дълго от самия Карл.
Карл обаче бил енергичен строител. Построил дворци в Ниемен, Енгелхайм и Аахен, мост на Рейн при Майнц и свързал притоцйте на Рейн й Дунав с канал, Ка/вегдгаЬ. Той бил пионер на архитектурата в романски стил На север от Алпйте. Той има и репутация като голям покровител на учението. Самият той, макар й могъщ ора-
А
СРЕДНОВЕКОВИЕТО
323
тор, бил неграмотен. Но наел изтъкнати учени - Алкуин от Йорк, Петър от Пиза, Аго-бардотЛион. Събирал ръкописи, ревизирал текста на Библията, издал граматики, истории и балади. Историята на неговия живот, “Vita КагоИ’ от абат Айнхард, била наречена “първата светска биография”. Не всички са впечатлени: един историк обвинява краля за това, че “ни оседлава с литературната традиция на производното учене от книгите, която днес виси като воденичен камък на врата на нашата образователна система’’3. [AGObard] [pfalz]
Карл не се колебаел да управлява Църквата като интегрална част от своите владения. На Съвета във Франкфурт от 794 г. той отхвърлил декретите на (VII) Вселенски събор от Никея. Епископиите и абатствата били смятани за феодални бенефиции и се подчинявали на закона за измяна. Докато забранявал на своите епископи да влизат в битка, той разпространявал Евангелието с огън и меч. Малко вероятно е да е схванал значението на Проповедта на Планината. Заслугите му към християнството по-късно били наградени с канонизиране, макар че процесът бил възпрепятстван в продължение на 351 години заради сведения, твърдящи, че неговите сексуални завоевания били не по-малки от териториалните.
Починал на 28 януари 814 г. Върху надгробния му камък в Аахен, вече изгубен, бил поставен портрет и надпис:
Под този камък лежи тялото на Карл, велик и правоверен император, който благородно увеличи кралството на франките и царува благополучно четиридесет и седем години. Той умря на седемдесет в годината на нашия Господ 814, в седмия индикт, на петия от Календите на февруари4.
поред всички прокоби 810 щяла да бъде най-лошата година за Карл. Имало две за-
тъмнения на слънцето и две на луната и всички те можели да се наблюдават във
Франкландия. И действително, любимият слон на императора, подарък от халифа, умрял; имало широко разпространена чумна епидемия по добитъка; и херцогът на Беневенто се разбунтувал.
Всичко това, и повече, било правдиво документирано от Агобард, епископ на Лион (около 779-840). Нещо повече, Агобард открил, че обикновените хора си вадят суеверни заключения. Те вярвали, че добитъкът им измира от отровен прах, разпръснат от шпионите на херцога на Беневенто. Вярвали също, че Франкландия е нападната от “кораби, понесени от облаците”, управлявани от “въздушни моряци”. Говорело се, че нашествениците събарят реколтата на франките с бури от камъни, хвърляни от небето, преди да я отнесат в далечната земя “Магония”. Агобард не се влияел лесно от такива истории, които след проучване, отхвърлял надлежно. Но очевидно все пак е повярвал, че Католическата църква е завладяна от евреите. Когато събраните му съчинения били открити през 1605 г., се оказало, че той е посветил не по-малко от пет трактата на еврейската опасност1.
Най-забележителното отклонение на Агобард обаче е искането за установяване на универсален християнски закон за универсална християнска общност. “Ако Бог е страдал толкова, че всичко е било помирено в неговОто Тяло, пише той, нима невероятното различие на законите… не е в противоположност с това божествено творение на единението?”2 Агобард бил първия!- европейски централист.
AGOBARD
324
MEDIUM
PFALZ
Ахен получава името си от римските минерални бани Аквисграниум, “Водите на Апо-
пон-Гранус”. Топлите му, целебни води обясняват избора на Карл, мястото на люби-
мата му резиденция Kaiserpfalz. Френското име, Aix-la-Chapelle, отбелязва известния параклис, сега част от Аахенската катедрала, който добавил към своя дворец.
Параклисът бил завършен през 805 г. Той представлява триреден осмоъгълник, построен във византийския стил на “Сан Витале” в Равена, която Карл видял и от която се възхитил. Говори се, че пропорциите му следват мистическите числа от седмото видение в Откровението на св. Йоан. За своето време параклисът бил най-голямата каменна сграда на север от Алпите. Около вътрешната част на осмоъгълника, над първия ред от романски сводове е изписано посвещението, за което се говори, че е съчинено от Алкуин: