СРЕДНОВЕКОВИЕТО
329
LLANFAIR
Освен че са чудно изразителни, топонимите в средновековен Уелс осигуряват входен пункт към изучаването на историческото развитие - като например заселването по определени земи, което станало преди епохата на писмените документи. Те са наситени с информация и са много любопитни.
През вековете преди английското завоевание земята в Уелс била предмет на оспорвана юрисдикция между местните принцове, англонорманските гранични лордове и между духовническата йерархия. Принцовете, изцяло уелсци по своята култура, управлявали петте държавички Гвинед, Повие, Дехеубарт, Морганвиг и Гвент. Граничните лордове, със смесица от английски и френски връзки, доминирали на изток и на юг. Епископите, образовани на църковен латински, били базирани в четирите епархии Бангор, Св. Асаф, Св. Давид и Ландаф. Анализирайки взаимодействието на уелските и неуелските имена с пресичането на светската и духовната власт, историците могат да изградят картина за това как, кога, от кого и с какви цели са били основани и развити селищата1.
Някои места в Уелс например имат имена, които съществуват само в уелска форма и имат съвсем ясен църковен произход. Най-обичайното от всички тях е Llanfair, означаващо “На св. Мери”. Други от тази категория може да са Betws-y-Coed (Параклис в гората) или Eglwys Fair (Църква на св. Мери). По-обичайни са топонимите, които очевидно са църковни по произход, но имат двуезични форми. Такива са Llanbedr/Пшпитър (На св. Петър), Caergybi/Холихед* в Англези или Llanbedr Гулу^/Питърстън-сюпър-Монтем в Гламоргън. После идват местата с двуезични имена със светски произход. Такива са Abertawe/Суонсий**, Gas Gwent/Чепстоу и Y Gelli Gandryll/Xen на Уай*** в Брекнокшиър. Съвременното “Нау”**** произлиза от средновековното норманско La Haie Tailée (подстриган плет).
Последната категория включва двуезични форми със смесени църковни и светски асоциации. Тя включва Llanfthangel Troddi/Мичъп Трой в Монмаутшиър и Llansanffraid-ar-Ogwr/ Св. Брайд Майнър в Гламоргън.
Най-известните уелски топоними обаче нямат средновековен произход. Когато през 1850 г. била открита железопътната линия Лондон-Холихед, първата гара от страната на Англези в теснината Менай била в селото Ланфеър. Търсейки слава и туристи, началникът на гарата решил да подобри репутацията си, измисляйки “древно” уелско име, при което надписът върху табелата на гарата станал по-дълъг от нейния перон. Онова, което Британските пощи наричат Llanfair P. G. “Джон Гарата” нарекъл Llanfairpwllgwyngyll-gogerychwerndrobwllllantysiliogogogoch. Туристите получавали информация, че това означава Св. Мария в хралупа от бяла леска до бърз водовъртеж и до Църквата “Св. Тисилио” до червената пещера2.
* Свещена глава - Б. пр.
** Лебедово море - Б. пр. *** Сено на р. Уай - Б. пр. **** Сено - Б. пр.
Л
330
MEDIUM
В онези западни земи безредиците дали началото на феодализма. Причините не могат да се разграничат лесно от последиците; но фрагментирането на политичес-j ката власт и беззащитността на населените пунктове насърчили серия от политичес- ! ки, правни, социални, икономически и военни промени, които заедно оформят онова, ] наречено от по-късните теоретици “феодален социален строй”. В действителност феодализмът не е бил еднородна система: съществуват много проблеми за дефиницията и вариациите. Едно от най-влиятелните съвременни изложения по темата трябва да бъде наречено Qu’est-ce que la féodalité?:
Феодализмът, в техническия смисъл на думата, може да се смята за система от институции, I създаващи и регулиращи задълженията за подчинение и служба… от страна на един свободен човек (васала) към друг свободен човек (господар) и задълженията за защита и поддръжка от страна на господаря по отношение на неговия васал6.
Ключовите елементи били тежката кавалерия, състоянието на васапна зависимост, привилегиите, частните замъци и рицарството.
Тежката кавалерия от онзи вид, който изисквал прекалено големи катафракти, или “големи коне”, които да носят бронираните рицари, дошла на запад от Персия и Византия. На Шарл Мартел се приписва не само нейното въвеждане, но и секулари-зирането на голяма част от църковните земи, за да бъде осигурена издръжката й. Поради тази причина той бил наречен “основателят на европейския феодализъм“7. Стремето било изобретено долу-горе по същото време. Помагайки на конника да седи стабилно върху коня си и да носи копие, подкрепяно от пълната инерция на кон и ездач, стремето променило кавалерийската война от леки, мобилни схватки в тежка атака8. Поради това основният проблем бил да се осигури социална рамка, при която една значителна класа от рицари можела да издържа постоянно психологическите изисквания на тяхната служба и обучение и огромните разходи за техните коне, екипировка и свита. Поддръжката на рицарската класа - cabalarii, chevaliers, Rittern, szlachta, -където земевладението и кавалерийската традиция вървели ръка за ръка, осигурявала централната база на феодалното общество.