Васапната зависимост израснала от късната римска практика на commendatio, “одобрение”, при която покровителят подпечатвал предложение за защита, стискайки ръцете на своите клиенти. По времето на Карл господарят започнал да обвързва своите васали или “подчинени” с клетва за вярност и чрез акта на почит, подпечатван с целувка. Двамата мъже се прегръщали; васалът коленичел и бил обличан със символите на своя нов статус - флаг, копие, грамота за съгласие и буца пръст. След това те били обвързвани до живот във взаимен договор за реципрочни данъци и задължения. Васалът се заклевал да служи, а господарят - да защитава и поддържа:
Berars de Monsdidier devant Karle est venuz;
A ses piez s’agenouille, s’est ses hom devenuz;
L’ampereres le baise, si i’a releve suz;
Par une blanche anisagne, li est ses fiez renduz.
(Берар от Монтидидиер дойде пред Карл, коленичи в краката му и стана негов човек. Императорът го целуна, когато го издигна; и му даде думата си чрез бял флаг.) *
СРЕДНОВЕКОВИЕТО
331
Feodum, или “феодалното владение”, откъдето феодализмът получава своето име израснало от по-ранната практика на beneficium, или “дар”, при която благодетелят правел дарение от земя в смътно очакване за бъдещи ползи. По времето на Шарл такива дарения на земя започнали да се правят изключително като “такса” за военна служба. В определено време феодалната тарифа била уточнена и разширена. Най-напред тя била изчислявана от гледище на рицарската служба, тоест според броя на рицарите, които били осигурявани в замяна на дарената площ земя. Но тя била разширявана, за да включва задължения за охрана на замъците и за ескорт, съдебна служба в съда на господаря, consilium, или “съвет”, изпълняван в господарския съвет, и различни форми на auxilium, или “помощ”. Господарите тълкували помощта в смисъла на финансови “облекчения”, включвайки авансово плащане на еквивалента на едногодишния доход плюс “четири вида помощи”, които били плащани за откуп на господаря, за посвещаване в рицарство на най-големия му син, за зестра на най-голямата му дъщеря и за кръстоносни походи. Те също така запазвали техните права за custodia (опека над по-низшите), за gîte (квартира), за marriage (разрешение за женитба) и за retrait (откупуване на договор). Но в замяна на своите задължения васалът или “наемателят” получавал както дохода от земята, така и юрисдикцията върху всички нейни обитатели. В случай на неизпълнение на задълженията земята и доходът от нея се връщали на собственика.
По принцип феодалното владение било неделимо и неотчуждаемо. Договорът автоматично отпадал при смърт на една от страните - на немски Manfall или Herrenfall.
На практика васалите полагали големи усилия, за да осигурят наследствеността на своите взаимоотношения и правото да разделят или да разполагат със земята. От своя страна господарите вземали сложни предпазни мерки, за да контролират наследяването от жени, по-низши или некомпетентни хора. Договорите изобилствали със специални условия и странни клаузи. Главните васали на епископа на Париж били задължавани да го носят на раменете си по време на неговото посвещаване. Някои феодални владения в Кент били поддържани при условието, че техният наемател “държи главата на краля в лодката” по време на пресичането на Ламанша. Възможностите за финансово изнудване били огромни. Когато феран от Португалия сключил договор с краля на франция за феодалното владение Фландрия през 1212 г., той платил “облекчение” от 50 000 лири за разрешението да се ожени за наследницата.
Не е изненадващо, че правните спорове били нещо нормално. От много ранни времена обичайна практика за всички суверенни територии била да създават отделен кодекс на феодалния закон, Lehnrecht, и отделна система от съдилища, Lehnsgericht, за разрешаване на феодалните спорове. Принцът обикновено действал като председател на съда, неговите главни васали - като експерти. Най-общо се смята, че феодализмът е влязъл в действие, когато практиката на даването на ленното владение станала наследствена и когато тя се сляла с васалната зависимост като едно последователно цяло. “Нерушимото обединение между положението на васала и владението на феода конституирали феодалната система.”10 В крайна сметка обаче васалната зависимост и даването на феодални владения били несъвместими. Като васали членовете на едно рицарско семейство се кълнели да защитават интересите на своя господар. Като притежатели на феодално владение те били принудени да защитават соб-