В периода когато Франкската империя западала и Саксонската империя ставала все посилна, Византийската империя достигнала зенита си под управлението на Македонската династия. Василий I (упр. 867-86), бивш обяздвач на коне, превзел трона чрез убийство, се оказал способен администратор, който започнал “епохата на възстановяване и консолидация”. Дългото властване на неговите наследници, Лъв VI философ (упр. 886-912) и Константин VII Багренородни (упр. 913-59), и двамата учени, съвпаднало с очевидния подем в търговския просперитет на Константинопол. Войните-императори, Йоан Цимисхи (упр. 969-76) и Василий II Българоубиец (упр. 976-1025), започнали офанзива на всички фронтове. Императрица Зоя ( около 978-1050) поддържала властта в продължение на половин век чрез манипулиране на трима съпрузи. Нейният мозаичен портрет е оцелял в “Света София”, от едната страна с Христос, а от другата с един император, чийто надпис е заличен уместно. Нейната коварна сестра Теодора (упр. 1055-6) за кратко време се появява като единствена владетелка.
[ATHOS]
Под управлението на Македонската династия Византийската държава успяла да се утвърди както във вътрешен, така и във външен план. Патриарсите били държани в жалко подчинение. Имперският съд председателствал над бюрокрацията, която въвела единни закони във всички провинции. Армията била реорганизирана с професионални, подобни на рицарите, кадри. Аристократичните родове били задължени да служат на държавата. Държавата регулирала търговията и цените, увеличавайки максимално собствените си приходи. Константинопол служел като водещ разпределителен склад между Изтока и Запада, далеч превъзхождащ по възраст всички останали европейски градове. Византийската териториална мощ се увеличила значително. Василий I възстановил византийското присъствие в Южна Италия с повторното завземане на Торонто (880). Имало две екзархии - в Калабрия и в Лангобардия - и Catapenatus в Бари. На изток ежегодните кампании през целия X век били възнаградени с възстановяването на Сирия, Кипър, Крит, Киликия и част от Месопотамия. Арабският напредък бил спрян. Армения, която през IX век била управлявана от мес-
22. Европа
338
MEDIUM
АТНОв
В ЕДИН хрисовул от 885 г. император Василий I формално признал “Света гора” Атон като територия, запазена за монаси и отшелници. От тогава нататък всички цивилни и от женски пол (хора и животни) получили забрана да навлизат в 360-те кв. км на Градината на Девата в най-източния край на обградения от морето Халкидически полуостров. Първият постоянен манастир, Великата Лавра, бил основан през 936 г. Основният (урИсоп на грамотата датира от 972 г. Полустровът връх Атон, който се издига на 2 033 м., трябвало да бъде управляван от протос или архиепископ и от съвета на игумените, които се срещали в централния град Кариес1.
От самото си начало атонското монашество трябвало да прави компромиси между колективните и отшелническите традиции. Тринадесет от двадесетте големи манастира, построени между X и XVI век, били чисто соепоЬШс, вършели всички дейности общо, докато седем били 1<ИогИуЛтк, позволявали на монасите да се хранят и работят индивидуално. Там се нареждали трите най-стари - Великата Лавра, Ватопедският и основаният от грузинци Иверон. Всеки от манастирите е свързан с мрежа от отдалечени ферми, параклиси и отшелнически килии. Основното светилище на отшелниците може да се намери в предизвикващото световъртеж селище Карулия, на стръмния край на полуострова, където до множеството индивидуални колиби се стига по лабиринт от скалисти пътечки, каменни стъпала и въжени стълби.
През вековете Атон бил поставен под заплахата да бъде завладян от нашественици, включително от арабските пирати, лакийските овчари и каталанските грабители. В периода на Латинската империя (1204-61) били направени организирани опити монасите да бъдат покръстени в католицизма - от там идва и тяхната енергична съпротива срещу всички по-късни движения за съюз между Изтока и Запада. След това те открили отзивчиви покровители в лицето на князете на Сърбия, България и Влахия. Когато Солун бил превзет от турците през 1430 г., монасите запазили своите привилегии от султана.
През XVIII век Атон бил важен център на важно панправославно движение, свързано с патриарха в Константинопол. Академията във Ватопедския манастир била седалище на международно учение.
През XIX век Атон бил взет на прицел от Санкт Петербург като инструмент за руското влияние. Около 5000 руски монаси се настанили там, особено в Шшй1к’оп “Св. Пантелеймон” и в теШ “Св. Андрей”. Гръцките, сръбските, румънските и българските манастири по подобен начин били превърнати н агентства на съответните им национални църкви. Атон изгубил най-големия си благодетел след Руската революция от 1917 г. Настоящото му устройство било въведено чрез договора с Гърция от 1926 г.