В Норвегия драмата също се развила в две действия. Един опит на Олаф Триг-васон (упр. 995-1000) се провалил, докато вторият, на Олаф Харалдсон (упр. 1016-28), успял чрез комбинация от подкупи, принуда и фанатизъм. Този втори Олаф, който бил убит, защитавайки страната си срещу датчаните, бил погребан в катедралата “Нида-рос” (Трондхайм) и с времето бил канонизиран като национален светец. В Швеция Олаф Скугконунг (упр. 995-1022) бил покръстен през 1008; но последвалата заради това гражданска война между християнската и езическата фракция продължила повече от век. Също като св. Олаф св. Ерик Шведски (поч. 1160), който загинал в битка, и св. Канут IV Датски (поч. 1085), който бил убит, по-късно били почитани като мъченици на вярата. През 40-те години на XII в. в Трондхайм, Упсала и Лунд били създадени метрополии епархии от тогавашния кардинал-легат Николас Брекспир, обречен да бъде единственият английски папа. [eirik]
Несветият характер на всички национални светци крале от Венцеслав до Ерик свидетелства добре за повърхностното естество на покръстванията; но той също така свидетелства за процеса, при който християнството било използвано, за да подхранва чувството за общност в рамките на държавата. Само Полша от всички ново-посветени нации не успяла да си създаде кралски светец или мъченик крал на този етап. Вместо това си създала мъченик епископ. Станислав Шчепановски (1030-79), размирният епископ на Краков, буквално бил насечен на парчета пред олтара от рицарите на краля, когото той предизвикал. Смъртта му, която послужила като опасен прецедент за по-известното мъченичество на св. Томас Бекет в Англия, показала нарастващата сила на Латинската църква и предсказала последвалите конфликти между Църквата и държавата. В по-късни времена тя била използвана като символ на раздробяването на грешното Полско кралство по време на войните между феодалните владения.
348
MEDIUM
EIRIK
Някъде преди 1075 г. крал Свен Улфисон, племенник на Кнут Велики, приел един човек на име Аудун, който плавал от Гренландия до Дания, за да му подари полярна мечка. Епизодът се припомня в сагата, наречена “Историята на Аудун”. Скоро след това кралят приел един германски свещеник, Адам от Бремен, който събирал информация за своята монументална история на Хамбургската архиепископия, под чиято юрисдикция по-късно попаднала Скандинавия. Според Адам кралят му казал, “че има друг остров в онзи океан, който е открит от мнозина и е наречен Vinland, защото там лозите растат диви и дават отлично вино, и нещо повече, саморасло зърно расте там в изобилие”1.Това е най-ранното европейско споменаване на Северна Америка. Археологически доказателства, особено от Нюфаундленд, потвърждават факта, че норвежците наистина са основали селища отвъд океана2.
Изследването на “Леденото море” продължило няколко века. Исландия била известна на ирландците през VIII век. Норвежкото заселване започнало около 870 г. Гренландия била известна някъде осемдесет години преди там да отидат първите колонисти, около 985-6 г., датата, която също така се дава за първото зърване на “Винланд”3.
Централната фигура в изследванията бил авантюристът Ерик Червеният (около 940-1002). Ерик напуснал дома си в Иаедерен в Норвегия след поредица от убийства; но после започнал вражда в Исландия, когато робите му предизвикали свличане на почвата, за да разрушат фермата на съседа му. Обявен извън закона от Исландското събрание в Торнес, той отплавал, за да намери колония на западния бряг на острова, “който нарекъл Greenland, за да може и други да се изкушат да отидат там.”* Това било петнадесет години преди Исландия да приеме официално християнството през 1000 г. сл. Хр. По-малкият син на Ерик, Лейф Ериксон “Късметлията”, продължил да плава от Гренландия около 1001 г., за да провери свидетелствата за земя на запад, и се върнал с описание на Helluland (“Плочес-та земя”, вероятно Бафинова земя), Markland (“Горска земя”, вероятно Лабрадор) и неуловимата Vinland, “Земята на гроздето”. Тиркир Германецът, член на екипажа на Лейф, открил лозите; а Торфин Карлсефни, богатият втори съпруг на снахата на Ерик, Гутрид, два пъти организирал експедиции, за да разположи постоянни селища по американския бряг. Незаконната дъщеря на Ерик Фрейдис също посетила Винланд два пъти. За първия път се говори, че отблъснала индианска атака, като разголила гърдите си. Втория път избила всичките си другари. През есента на 1009 г. Гутрид, съпругата на Карлсефни и вдовица на по-големия син на Ерик, Торстен, родила във Винланд момче, наречено Снори, първият евро-американец.