Точното местоположение на Винланд причинява безкрайни главоболия на учените. Сега консенсусът се намира между Нюфаундленд и едно място в L’Anseaux-Meadows. Vinber или винарките, открити от Тиркир, може да са били диви червени боровинки, а самораслата пшеница - диворастяща трева от дюните. Темата е произвела много “Скандинавщини”. Сред сензациите човек трябва да изброи руническия надпис от Ml или 1001 г. сл. Хр., издълбан от някой шегаджия върху голям валчест камък в лозето на Марта през 1920 г., и Йейл ската карта на Винланд, произведена през 1965 г.4
* Greenland - букв. Зелена земя - Б. пр.
т
СРЕДНОВЕКОВИЕТО
349
Главните извори си остават норвежките саги, особено “Гренландската сага” (около 1190), “Сагата на Ерик” (около 1260) и “Islandingabdk” (около 1127), история на исландци-те, поръчана от един епископ, който бил правнук на Снори Карсефнисон5.
С изключение на Исландия, далечните норвежки колонии не просъществували дълго, Винланд била изоставена след няколко десетилетия. Гренландия, някога просперираща заради търговията със зъби от моржове, кожи и снежни соколи, западнала през XIV век. Рахитът и лошият климат взели своите жертви. Последният кораб от Гренландия достигнал до Исландия през 1410 г. “Последният норвежки гренландец умря известно време след това, неопят, без ковчег и неизвестен”6. Замръзналите му останки, или останките на последните му другари, били открити край гренландското крайбрежие през 1586 г. от елизабетин-ския изследовател Джон Дейвис (1550-1605). Като Ерик Червения и Лейф Ериксон точно 600 години преди това, Дейвис плавал към далечния северозапад в търсене на късмета си в мистериозните земи отвъд “Големия пролив”7.
През този дълъг втори етап на покръстване Гръцката и Латинската църква съществували заедно в състояние на напрегнато разделение. Помежду им нямало почти никакво съдействие; но нямало и официален развод. В средата на XI век обаче точката на разделянето била достигната. В Константинопол патриарх Михаил, издигнат през 1043 г., влязъл в спор с византийския управител на Южна Италия. По време на този спор той затворил всички латински църкви в столицата и писал до латинските епископи, порицавайки техните разколнически практики, особено това, че използвали незаквасен хляб за причастие. В същото време римското папство преживяло пет драматични години под управлението на Лъв IX (1049-54), по-рано Бруно фон Егисхайм, епископ на Тул и братовчед на германския император. Папа Лъв бил подтикван от силната вяра в своята собствена мисия и не бил по-склонен да търпи дребнавостта на гръцкия патриарх, отколкото да толерира злоупотребите на епископите и кралете на запад. През януари 1054 г. той изпратил мисия в Константинопол под ръководството на кардинал Хумберт де Мойенмоутиер и им наредил да се сдобият с потвърждение на неговите претенции за папско върховенство. Не е изненадващо, че последвала беда. Патриархът отказал да признае правомощията на легатите и продължил натиска си, публикувайки агресивен манифест въпреки смъртта на папа Лъв. На 16 юли легатите отговорили, като отлъчили патриарха от Църквата с Папска була, която поставили в светия олтар на самата “Света София”. Обидата била непростима. Синодът на Гръцката църква бил свикан, за да осъди латинската ерес във вярата и практиката и да отлъчи папските легати. Това била точката, от която нямало връщане назад. [MISSA]
350
MEDIUM
MISSA
Шристиянската литургия никога не е била статична. Божествената служба от химни, псалми, поучения, проповеди, стихове, песни и кратки молитви започва да изкристализира през V век. Каноничните часове, които позволяват на монасите да декламират своя рецитал от 150-те псалми, някога рецитирани през целия ден, били определени от св. Бенедикт. Прудентий, епископ на Тройс (поч. 861), има заслуга за съставянето на един ранен Требник или сборник с одобрени литургически текстове.
Най-тържественото от християнските тайнства, Месата или missa, приема определена форма малко по-късно. Различно позната като Евхаристия, или “Благодарствена церемония”, като “Причастие”, или като “Вечерня Господня”, тя обикновено била отделяна от останалата част от Божествената служба. Най-ранният Требник, или “Подредба на Месата”, датира от X век. Централното действие на причастието се извършва, когато свещеникът освещава хляба и виното, тялото и кръвта на Христа и го предлага на причестяващите се. От XIII век до 1965 г. Римската църква ограничава потира с вино до свещеника, който извършва службата. Но сега, както първоначално, тя предлага “Причастие от два вида”. Теологическите внушения на Евхаристията, особено на томистката доктрина за транссубстанцията, предизвиквали огромни противоречия по време на Реформацията.