Североизточните държавички на Рус привлекли важни селски преселения в гористата зона на Горна Волга, което помогнало за разрастването на градовете. Селището Москва на река Москва е документирано за пръв път през 1146 г. През 1169 г. Андрей Боголюбски, княз на Владимир, бил достатъчно силен, за да плячкоса Киев. През 1185 г. княз Игор от север повел славна експедиция срещу куманите. Град Новгород започнал развитието си като независима република през 1126 г. Неговото veche, събрание на свободните му граждани, избирало както главния управител, така и архиепископа. То поставяло условията на договора, който ограничавал властта на управляващия княз. Огромни територии на север, както и манастирът “Св. Арахангел Михаил” на Бяло море били подчинени на Новгород. Александър Невски (око-
* Става дума за Второто българско царство, но терминологията на автора не винаги съвпада с терминологията, утвърдена в българската историография - Б. пр.
23. Европа
М
354
MEDIUM
ло 1220-63), княз на Владимир и Новгород, отблъснал както шведите на Нева (1240), 1 така и тевтонските рицари върху заледеното Чудско езеро. [NOVGOROD]
Друг логично печеливш от упадъка на Византия било новоизлюпеното кралст-1 во Унгария. Защитена на север от Карпатите и безопасно отдалечена както от Коне-1 тантинопол, така и от Германската империя, Унгария успяла да консолидира контро-I ла си върху басейна на Дунав, без да срещне сериозна съпротива. През 1004 г. тя 1 поела контрола върху Трансилвания, а след 1089 г. - над Хърватия и Далмация, отк-I ривайки си важен коридор към морето. През XII век погълнала красивата планинска 1 провинция Босна. Във всички периферни територии, включително и в Горна Унгария 1 (Словакия), маджарските благородници с латинска вяра се установили в големи име-1 ния, населени предимно със славяни, германци и румънци. На източните граници ед-1 на дълга военна зона била заселена за постоянно с покорените кумани. Езичеството 1 било заличено. Под управлението на “войника крал” св. Ладислав, или Лаело (упр. I 1077-95) и неговия племенник Коломан I, или Капман (упр. 1095-1116), като и двамата 1 имали близки семейни връзки с Константинопол, пионерската работа на св. Щефан 1 била завършена. Не по-рано от 1222 г. в “Златната була” на Андреас II унгарският крал 1 потвърдил привилегиите на благородниците и висшето духовенство, които оформили I национално събрание, въоръжено с официапно право за съпротива.
Византийското отстъпление довело и до важни промени в земите на юг от Кав-1 каз. Багратидската държава Велика Армения, базирана на Ани край Каре, която про-I цъфтявапа от IX век, била залята от селджуките. Много арменци били прогонени в из-1 гнание, стигайки надалеч, чак до Полша. На юг, в бившата провинция Киликия, била I създадена остатъчна държава “Малка Армения”; тя оцеляла още три века22. Но Гру-1 зия се освободила - под управлението на Давид Обновителя (упр. 1089-1125) селджу-1 ките били отблъснати от Тбилиси. Под управлението на кралица Тамара (упр. 1184-1213) I разцъфтяла блестяща дворцова култура, като местните християнски елементи се сме-I сили с турски, персийски и арабски влияния. Поетът Шота Руставели, който получил I образование в Гърция, си спечелил международна слава. Неговата епическа поема I “Витязът в тигрова кожа”, посветена на Тамара, била оптимистично класифицирана I като “първия повей на Ренесанса“23.
Средновековното общество си останало предимно селско. Животът бил съсредото-I чен около феодалните имения и около вечните взаимоотношения между господар и I крепостен. Поради това появата на градовете в зародиш не променила общата сце-I на; но тя била важна не просто заради бъдещето, а заради организацията на търга-I вията и разпространението на културата.
Укрепените градове, както и укрепените замъци, отразявали несигурността на I околността. Техните укрепления, техните порти и кули били предназначени да защи-1 тават един оазис на сигурността. Но те поощрявали и отделни социални общности, 1 които все повече се опитвали да получат отделна правна и политическа идентичност. 1 Те се обединявали около пристанищата и речните бродове, около пазарите или око- ] ло резиденциите на графовете и епископите. Много зараждащи се градове се провалили и отново били предадени на забрава; но до XII век в няколко региона в Европа започвали да се образуват райони на оживена урбанизация. Италианските пристанищни градове Венеция, Пиза и Генуа положили началото. Те скоро намерили съ-I