СРЕДНОВЕКОВИЕТО
355
перници в лицето на градовете от Ломбардия и Рейнланд, както и от групата текстилни градове - Флоренция и Сиена в Тоскана, Ипр, Брюж и Гент във Фландрия. Лондон и Париж израснали както по политически, така и по икономически причини. Най-големите градове вече наброявали население от 50 000 и повече жители и продължавали да растат. [FIESTA]
Градското общество се характеризирало с формирането на класата на бюргерите, които се организирали срещу по-многобройните занаятчийски и неустановени елементи. Важно било, че повечето от тези граждани се освободили от феодалните взаимоотношения, преобладаващи отвъд градските стени. “Свободата се превърна в юридически статус на буржоазията… вече нямаше лични привилегии, а териториални, присъщи за градската земя.“24 Робството по мюсюлмански модел обаче било нещо обичайно, особено в Италия. Били издавани специални харти за справяне с наплива на евреите, вкарани в страната чрез средиземноморската търговия, [ghetto]
Търговските модели се определяли от шепа добре разработени маршрути. Венеция и Генуа поели ролята на Константинопол като организатори на търговията с Близкия изток. Маршрутите от Северно море били построени в отговор на търсенето на английска вълна. Ломбардия и Рейнланд се намирали в двата края на трансалпийския коридор. От 1180 г. графовете на Шампан създали една ранна форма на зона за свободна търговия, чиито панаири се превърнали в клирингова къща на международната търговия. [GOTTHARD] [HANSA]
През втората половина на XI век в много части от Западна Европа серия от привидно несвързани помежду си обновления поставили началото и задвижили един дълготраен процес. Институциите започвали да се стабилизират; временните средства се превърнали в планове за дългосрочно бъдеще.
На 14 април 1059 г. папа Николай II постановил, че изборът на папа трябва да се провежда от Колегията на кардиналите. Този ход имал за цел да отстоява независимостта на Папството и да избегне сцените от предишната година, когато две съперничещи си фракции назначили двама съперничещи си папи. В продължение на векове традиционното назначаване на папите от “народа и духовенството на Рим” ги оставило на произвола на местните политици. По-късно германските императори възприели практиката да номинират кандидатите. Сега Папството правело необходимите стъпки да се освободи от външния контрол. Римската курия, папският съд и правителство се споменават за пръв път наскоро след това. [conclave]
През август 1059 г. в Мелфи в Апулия Робер Гюисар, четвърият от дванадесетте синове на Танкред де Хотевил, бил дарен от папата с херцогство Апулия и Калабрия, заедно с “бъдещото” херцогство Сицилия. В замяна, ако успеел да завземе отпуснатите земи, херцог Робер щял да плаща на папата такса от дванадесет пенса за орна земя. По онова време договорът представлявал само още едно извъртане на заплетената папска дипломация. След пристигането им в Калабрия през 1017 г. норманските авантюристи срещнали съпротивата на Рим; действително насред Разкола с Византия през 1054 r., след като тръгнал на поход на юг с германската армия, папа Лъв IX бил пленник на норманите. Но сега Николай II решил да се споразумее с тях. Но не предвидил, че Хотевилите ще приложат своите планове на практика толкова бързо.
356
MEDIUM
FIESTA
През 1000 г. сл. Хр. дожът на Венеция приел титлата херцог на Далмация, след като превзел твърдините на адриатическите пирати в Курзола и Лагоста. Това била първата стъпка на Венеция по пътя й да се превърне в морска сила. През същата година започнала церемонията Sposalizio del Маг, “Сватбата на дожа и морето”, в която една регата от украсени гондоли се носи тържествено по Големия канал. Тя била централно събитие в ежегодния венециански Панаир в Деня на Възнесението, Sensa, но сега представлява част от Regata Storica през септември.
Европейският календар е изпълнен с фестивали, които се характеризират с всякакви видове процесии, паради с маски, танци, панаири или игри. Много от тях, като Bloemen Curso в Хаарлем, Midsommer в Швеция или свързаният с изпиване на огромно количество бира Oktoberfest в Мюнхен, отбелязват преминаването на сезоните. Дните на Fasching, които се срещат из цяла Германия и Австрия, както и огнените Dozynki в Полша, са оцелели от езическите времена. Френските fêtes des vignerons са лозарският еквивалент на жетварските фестивали.