Членовете на Ханзата не били ограничени нито до самата Германия, нито до крайбрежието. По различни времена към мрежата принадлежали над двеста градове. Те се простирали от Динант на запад до Осло на север и до Нарва на изток. Главните членове във вътрешността били Брунзуик, Магдебург, Бреслау и Краков.
Лигата на Ханзата не притежавала официален устав и нямала централно управление. Но се натрупала система от закони и обичаи; и от 1373 г. свободният имперски град Любек бил утвърден като седалище на апелативния съд и като най-често място за събрания за тригодишните Hansetage, или “Генерални асамблеи” на Лигата. Законът на Любек бил приет от много членуващи градове.
В своите ранни дни Лигата се стремяла да консолидира юридическите права за акостиране, складиране, местожителство и местен имунитет, които нейните членове изисквали, за да развиват бизнеса си. Тя също се стремяла да стабилизира валутата и да улесни начините на плащане. (Английската дума sterling произлиза от “Easterling”, епитет, прилаган широко към търговците от Ханзата.) *
Но преследването на търговски интереси скоро включило и политиката. Първоначалното оръжие на Лигата било Verhansung, или “търговски бойкот”, на нейните врагове. Но тя постепенно се принудила да наложи данъци и да събере военноморски сили, първо, за да се бори с пиратите, а после - с политиката на новосъздадените кралства, особено на Дания. Съюзът между Норвегия, Швеция и Ханзата бил провокиран от датското плячкосва-
I Easterling (англ.) източен - Б. пр.
360
MEDIUM
не на Висби през 1361 г. В тази първа Датска война Лигата била сразена жестоко. Но във втората война от 1368-9 войските превзели Хелзингборд, разрушили Копенхаген и окупирали Пролива. По Договора от Стралсунд (1370) Дания била принудена да се съгласи никой датски крал да не бъде коронясван без одобрението на Лигата и без потвърждението на нейните привилегии. |SUND|
След това бавният упадък на Лигата на Ханзата бил резултат както на икономически, така и на политически фактори. През XV век балтийските херингови ята мистериозно се преместили в Северно море. В същия период центърът на търговска гравитация на северна Европа се премествал към Нидерландия. Ханзата се сблъскала с нарастващи трудности да се наложи срещу агресивните модерни държави като Англия, Прусия и Московското княжество. Закриването на Петерхоф в Новгород през 1494 г. било знаменателно за духа на времето, както и закриването на Стийлярд в Лондон през 1598 г. Ханзата почти не получила подкрепа от раздробената власт в Свещената римска империя. По време на Трийсетгодишната война тя била редуцирана до активното членство на трите града - Лю-бек, Хамбург и Бремен, - които свикали последната си генерална асамблея през 1669 г. От тогава нататък името на Ханзата се свързвало само с независимостта на тези три града, които останали извън Германския митнически съюз от 1889 г. 1
Наследството на Ханзата надживяло дълго нейната смърт. През вековете то създало начин на живот, чиито стабилни добродетели били циментирани във всеки камък от неговите оживени и елегантни градове. Да бъдеш ханзианец, означавало да принадлежиш към една неподражаема, международна цивилизация, базирана върху споделени ценности и приоритети. Големи градове като Хамбург, Данциг (Гданск) или Рига не бяха сполетени от една и съща политическа съдба. Но те са запазили силно чувство за общите си корени. Гражданите на Хамбург все още се гордеят да регистрират колите си под старата общинска формула “НН - Hansestadt Hamburg’. Бременчани си слагат “НВ”, любекчани “HL”, рощокци “HRO”.
Нацистката идеология, естествено, полага големи усилия да си присвои традицията на Ханзата. В една известна германска картина от 1942 г. например средновековен керван от каруци тръгва по Елба от Хамбург сякаш за да завладее Lebensraum за Германия на Изток2. Но това било голямо изопачение. В германската история традицията на Ханзата се откроява в рязък контраст с прусащината, национализма и империализма, които я заместват. В европейската история тя грее като фар за всички, които търсят бъдеще, базирано върху устойчива местна автономия, международно сътрудничество и взаимен просперитет.
20. Никой не може да осъди решение на Светата епархия.
22. Църквата на Рим никога не греши и както е засвидетелствано в Светото писание, т кога не може да сгреши в бъдеще…
23. Никой, който се противопоставя на Църквата в Рим, не може да бъде смятан за ке