толик.
27. Папата може да освобождава васалите на несправедливите от тяхната клетва за вяр ност…25
Ш
СРЕДНОВЕКОВИЕТО
361
На пръв поглед, тъй като папата нямал под своя команда средства да отстоява това, изглежда, че позицията на императора е била посилната. На практика, тъй като много епископи негодували срещу своята зависимост от светските си покровители и тъй като много барони негодували срещу своята зависимост от княза или императора, центробежните сили на феодалния ред работели в полза на папата. В дългосрочен план спорът приключил в задънена улица и с компромис; но не преди, през първия рунд, императорът да изтърпи едно дълбоко унижение.
Предизвикателството на Хилдебранд провокирало ужасен скандал. По заповед на императора епископите от империята отлъчили папата от църквата. Той своевременно отлъчил императора, освобождавайки поданиците му от тяхната зависимост. Германските барони се разбунтували и избрали Рудолф от Швабия за свой “антице-зар”. Хайнрих избрал покаянието. Прекосявайки прохода Мон Сени през зимата с жена си и с детето си, той намерил Хилдебранд в самотния замък Каноса. Там стоял три дни бос в снега, облечен в дрипи, и молил папата за прошка. На четвъртия ден Хилдебранд се омилостивил, а Хайнрих се хвърлил в краката му, крещейки: “Свети Отче, пощади ме!” Но драматизмът от Каноса не постигнал нищо; Хайнрих скоро се върнал към навика си да въвежда в длъжност. След дълга гражданска война в Германия и след второто му отлъчване синодът на имперските епископи се събрал в Бриксен и избрал “антипапа”, Клемент III. И така Западът имал двама папи и двама императори. През 1083-4 г. имперската партия превзела Рим и затворила Хилдебранд в замъка Сан Анджело. Роберт Гюисар ги прогонил със сарацинска армия, която подложила Рим на плячкосване. Хилдебранд умрял в изгнание. Хайнрих умрял през 1106 г., но не и преди втората му жена Аделаиде да отправи публични обвинения срещу него в съюз с Църквата. Договорът от Вормс от 1122 г. обявил примирие в караниците, а папата и императорът получили равно участие при въвеждането в длъжност. [MARSTON]
През 1075 г. град Пиза поискал папско одобрение за своя общински кодекс от закони, consuetudine di mare. Той бил утвърден с имперски указ шест години по-къс-но. Като част от споразумението херцогът на Тоскана се отказал от всякаква юрисдикция в града и се задължил да не обявява нови маркизи в региона без съгласието на папата. По онова време Пиза просто вземала предпазни мерки срещу назрява-щия конфликт между папата и императора; но тя била пионер в един процес, в който водещите градове можели да установят своята общинска независимост. Пиза забогатяла от плячката си в кампаниите срещу сарацините в Сицилия и Сардиния, както личи от мраморното великолепие на нейната катедрала с наклонената епископска кула (около 1089). С времето тя била била покорена от своя морски съперник Генуа и погълната от сухоземния си съсед Флоренция. Но израстването на богати градски общини, затвърдено с конституции, военни сили и гражданска гордост било характеристика на следващите столетия. Във франция Ле Ман, Св. Куентин и Бюве били самоуправляващи се градове до края на XI век. Във Фландрия уставът на св. Омер (1127) отворил пътя за Брюж и Гент. В Северна Германия самоуправлението на Лю-бек (1143) предшествало това на Хамбург (1189). В рамките на тези общини започнали да се оформят търговски асоциации и занаятчийски гилдии.
362
MEDIUM
MARSTON
Штарият Марстьн по случайност е най-близката средновековна енория до мястото, където се пише тази книга. Той има продължителна история от почти 900 години. Един параклис на това място бил дарен на манастира Остин св. Фридсуайд, в Оксфорд през 1122 г.; и той бил издигнат до статус на епархия през следващия век. През 1451 г. една папска була го присъединила към съседната епархия Хедингтън в споразумение, което продължило до 1637 г. В по-голямата част от модерния период начинът на живот там е свързан с дарението на лордовете Хедингтън.
В своята дълга история Марстьн е станал свидетел на малко важни събития. Това “блатисто село”, на три мили от град Оксфорд, няма други интересни особености освен Мар-стънския ферибот, който минавал през река Черуел от 1279 г. до 60-те години на XX век. В най-големите си размери, преди израстването на модерните градски предградия, селото било населявано от четиридесет-петдесет домакинства, които обработвали около 600 акра орна земя и притежавали около 200 коня и говеда и около 800 овце. След 1655 г., когато двете големи поляни били заградени за пасище, населението намаляло. По време на Английската гражданска война Марстьн бил окупиран от парламентарните сили, обсадили главната квартира на краля в Оксфорд. През 1643 г. командирът на парламентаристите сър Томас Феър-факс бил настанен със семейство Кроук в Марстьн Менър Хауз, където бил посетен от Оли-вър Кромуел. В селото нямало училище до 1816 г., когато там бил създаден платен пансион за ученици. Началното училище било открито през 1851 г. Единствената благотворителна фондация в енорията била създадена през 1671 г. по волята на Мери Брет, вдовица, която оставила къща и парцел земя на стойност 22 шилинга и 6 пенса, за да се осигури хляб за бедните.