364
MEDIUM
През 1084 r. в манастира Шартрьоз край Гренобъл св. Бруно от Кьолн (1033-1101) основал Картузианския орден. Строгите му съзерцателни правила нареждали на монасите да живеят в мълчание и в затворени килии. Навремето той сигурно е приличал просто на една аскетична разновидност на по-стария модел от Клюни; всъщност бил знак, че Латинската църква навлизала в епоха на систематично институционали-зиране. През 1098 г. в Ситю в Бургундия било положено началото на дългата история на Цистерцианския орден. Той дължал главното си развитие на св. Бернар от Клар-вю (1090-1153). Другаде светските клирици или “истинските каноници” влезли в организирани общности, направлявани от трите обета за целомъдрие, бедност и покорство. Повечето приели Правилото на св. Августин и станали известни като Августинци. Една такава група, премонстратензианците, или норбертинците, основана от св. Норберт в Премонтре край Лаон през 1120 г., се разпространили широко както в Източна, така и в Западна Европа. През същите тези години монасите в Клюни строяли църква, която щяла да остане най-голямата в западния християнски свят през следващите пет века.
През лятото на 1085 г. Алфонсо VI от Кастиля-Леон завладял мюсюлманския град Толедо. По онова време това приличало на поредния инцидент на християнско-мюсюлманската граница; Алфонсо бил в съюз с емира на Севиля и държал дъщеря му като своя наложница. Всъщност това се оказала първата стъпка към християнската Reconquista - 400-годишната борба за завладяване на Иберийския полуостров. Толедо била най-голямата и най-централната от някъде около двадесет и пет taifa, или “група” държави, на които се разпокъсал старият Кордовски халифат. Тяхната разе-диненост дала шанс на християнските владетели. В рамките на едно десетилетие любимецът на Алфонсо, Родриго Диас де Вивар, влязъл във Валенсия. В рамките на един век войните между християните и мюсюлманите се превърнали в обща борба на изтощение на всички фронтове. Маврите претърпели решително поражение в прохода Лае Навас де Толоза през 1212 г. Завладяването на Кордова през 1236 г., на Севиля през 1248 г. и на Мурсия през 1266 г. предало по-голямата част от полуострова в християнски ръце. [EL CID]
На 27 ноември 1095 г. на събора Клермон в Оверн папа Урбан II апелирал към всички християни да се бият за завладяването на Йерусалим. Седнал на трон, възкачен върху платформа на хълма под “Нотр Дам дю Порт”, той се обърнал към огромно множество от епископи, рицари и обикновени хора. По онова време папата се стремял да насърчи тъй наречения Божи мир и да прекрати локалните войни във феодалното общество. Той също така следвал политика на помирение с византийския патриарх, желаейки да помогне в бедите на Византия, предизвикани от настъплението на турците. Но този апел докоснал струната на народното съчувствие: тълпата ревяла Dios lo volt, “Бог го желае”; един кардинал паднал на колене и в името на множеството, обхванат от конвулсивно треперене, рецитирал Confiteor. Там и тогава хората се блъскали да се запишат. Предложението за кръстоносен поход, “Война за Кръста” било прието от цялата Латинска църква. Проповедници като Петър Пустинника разпространили новината. След това, в продължение на шест-седем поколения, графове, рицари, обикновени хора и дори деца се тълпели да “вземат Кръста” и да се бият с неверниците в Светата земя.
СРЕДНОВЕКОВИЕТО
365
MORES
В края на XI век, когато една византийска принцеса пристигнала във Вене-I ция, за да се омъжи за дожа, се разбрало, че тя се храни със златна вилица. Принцеса-I та била укорена от епископа за антисоциално поведение. Хората в средновековния I Запад вземали месото с пръсти от обикновен съд. Вилицата влязла в обща употреба чак I през Ренесанса и само за вдигане на хапки към собствената чиния на някого1. Комплектът I за маса от нож, вилица и лъжица бил нововъведение от XVIII век.
Европейските маниери могат да бъдат изучени подробно от множеството ръководс-I тва, написани, за да научат хората как да се държат. Най-ранните подобни ръководства, като De institutione novitarum от Хю св. Виктор (поч. 1141), били адресирани към духовни-I ците. Баварският Hofzucht (Дворцови маниери) от XIII век, приписван на Танхаузер, бил на-I сочен към недодяланите придворни. Същото се отнася и за “Книга за учтивостта” на Джон I Ръсел, написана през XV век. Най-влиятелната публикация от жанра, De Civilitate Morum I Puerilium (1530) от Еразъм, е претърпяла 130 издания. Тя била препечатана в Русия, когато I Петър Велики се опитал да “цивилизова” своя двор 200 години по-късно2. II Cortegiano (Прид-I ворният, 1528) от Балдасаре Кастильоне и един подобен латински трактат (1566) от Лукаш I Горницки, се радвали на дълготрайна международна слава. След това се появили множес-I тво наръчници за поведение на “висшето общество”, особено по френски модел, и те разп-I ространявали шлифоването на маниерите във все по-широки социални кръгове.