Преди време историците възприемаха маниерите като предмет на отминаващите мод-I ни тенденции. Но сериозните аналитици доказаха, че те осигуряват външни доказателства I за дълбоки социални и психологически промени. Отношенията към всяка дейност могат да I бъдат нанесени върху хронологическата карта и да бъдат свързани с дълготрайни тенден-I ции.
Забраните за плюенето например разкриват много основни промени:
Не плюй над или върху масата, (английска, около 1463)
Не плюй през масата, както правят ловците, (германска, XV в.)
Обръщай се настрани, когато плюеш, за да не би плюнката ти да падне върху някого. I Ако нещо гнойно падне на земята, то трябва да бъде стъпкано. (Еразъм, 1530)
Трябва да се въздържаш от плюене на масата, ако е възможно. (италианска, 1558)
По-рано беше позволено да се плюе на земята пред хора с висок ранг…. Сега това е неприлично. (френска, 1572)
Честото плюене е неприемливо. Във важни къщи човек плюе в носната си кърпичка… Не плюйте, докато не се уверите, че слюнката ще падне върху нея. (Лиеж, 1714)
Много невъзпитано е да глътнеш онова, което трябва да се изплюе… След като плюеш в кърпичката си, ти трябва да я сгънеш веднъж, без да я поглеждаш, и да я пъхнеш в джоба си. (Ла Сал, 1729)
Безпардонно и неприлично е децата да плюят в лицата на другарчетата си. (Ла Сал, 1774) Плюенето по всяко време е отвратителен навик. Освен че е грубо и отвратително, то е много вредно за здравето, (английска, 1859)
Забелязали ли сте, че днес ние [крием] онова, което нашите бащи не са се колебали да по-
366
MEDIUM
кажат открито?… Плювалникът е мебел, която вече не може да се открие в модерните домакинства. (Кабанес, 1910)3
Оказва се, че нуждата да се плюе не била оспорена до XVIII век, въпреки че ограниченията за това - къде, кога и как да се плюе - нараснали сериозно. През XIX век плюене* то станало скандално може би заради страха от туберкулозата. Но определено лицемерие разделяло правилата за добро поведение и всеобщата употреба на плювалника - съд, използван заради навика да се дъвче тютюн. Чак през XX век влязла в сила пълната забрана. Табелите с надпис “Плюенето забранено” останали в лондонските автобуси до 60-те години на XX век. По това време някои рок групи карали феновете си да плюят като знак за социално неподчинение. Плюенето отново може да стане прилично.
Точно както “цивилизационните процеси” постепенно изграждат самоограничения в обществото като цяло, така и обучението на децата изгражда самоограничения сред възрастните:
По такъв начин през вековете бавно се развивал социално исторически процес, при който стандартите за това, кое е неприлично и обидно, се прокарвали отново и в съкратена форма в живота на индивидуалното човешко същество… Може да се говори, като паралел на законите на биогенезата, за фундаментален закон на социогенезата и психогенезата4.
Критиците на тази “цивилизационна” теория може да възразят срещу такава стеснена дефиниция на цивилизацията. Някои може да сметнат това за странна немска теория - само подредени навици и празни глави. Мнозина биха настояли, че изкуството на savoir vivre изисква доста повече неща от способността да контролираш плюенето, сфинктера и сребърните си съдове. “Цивилизационните криви” на Норбърт Елиас и неговата теория за нелинейния прогрес няма да убедят всички. Но всички ще признаят съществуването на пропастта, която разделя тъй наречения западен цивилизован човек от средновековните начини на поведение, при които съвременните навици за хигиена, уважение на индивида, личен живот и “лично пространство” действително отсъствали. Човек само трябва да се замисли върху някои други избрани средновековни предписания:
Признак на лоши маниери… е да носиш шлем, когато обслужваш дами.
Не си издухвай носа с пръстите, с които държиш месото.
Ако трябва да почешеш небцето си, направи го вежливо с палтото си.