Тайните общества могат да се класифицират като политически, религиозни, социални и кри-I минални, макар че тези категории често се припокриват. В началото на XVII век мистич-I ното Братство на Розенкройцерите решило да разкрие своето съществуване. Неговата окул-I тна теософия била систематизирана от англичанина Робърт Флад (1574-1637). Тя привлякла значителен интерес в цяла Северна Европа и освен всички останали заинтересувала ] Бейкън и Декарт и упражнила важно влияние върху ранните етапи на франкмасонството IMASON1
Между 1776-85 кратко просъществувалият Орден на луминариите на Адам Вайсха-упт създал много напредничави проекти за социална реформа в Бавария. Неговите членове поддържали близки връзки освен с франкмасоните, дори и с якобинците. Годините в началото на XIX век станали свидетели на възхода на карбонарите, на мафията и на тайните общества в Ирландия. Някои от тях все още съществуват1. [ORANGE]
Конспиративните теории в историята не са на мода. Но европейската история никога не е страдала от недостиг на конспиративни общества, конспирации или конспиратори.
рппарит, където на светските князе били предоставени същите важни свободи, каквито вече имали епископите. На изток той предоставил неограничени права на стария си другар от кръстоносните походи, Херман фон Салза, първият Велик магистър на тевтонските рицари, който постоянно се опитвал да посредничи от негово име в Рим. В Северна Италия опитите му да консолидира доминиращата Гибелинска партия постоянно били осуетявани от насочената против него тактика на папите, особено на Григорий IX (1227-41) и на Лигата на ломбардските градове.
Фридрих живеел във водовъртеж, който не бил изцяло негово дело. Папски до-
В
372
MEDIUM
вереник в младостта си, той получил Сицилия от папата и бил издигнат до глава на 1 империята чак след двадесет години война между бароните в Германия, в която па-1 пата се опълчил срещу предишния титуляр и папски клиент - Отон от Брунзуик. Той I не участвал в съдбоносната битка при Бувен във Фландрия, когато французите раз-1 били антипапската коалиция на Отон. Било ирония на политическата въртележка, че | тогава Папството се опълчило против него. През 1235 г. той възстановил реда в Германия със сила, заточавайки големия си син Хайнрих в полза на по-малкия Конрад. ] През 1236-7 г. победил ломбардските градове при Кортенуова и дефилирал през Кре- ] мона с парад от слонове. През 1241 г., след като потопил папския флот край Генуа, 1 той взел за заложници група враждебно настроени архиепископи и игумени. Но през 1248 г., след неуспешната обсада на Парма, изгубил своя харем. Изглежда, никоя земна сила не можела да обуздае партизанската омраза на Гвелфите и Гибелините.
След смъртта на Фридрих неговият син Конрад IV (упр. 1250-4) и неговият внук, Конрадин (поч. 1268) не успели да наложат наследствеността на Хохенщауфен и империята отново била осакатена от продължително междуцарствие (1254-73). Папство-1 то своевременно възстановило своето върховенство в Сицилия, която била предаде-1 на на френските Ангевини. Папите, символични победители, били поставени под още посилна зависимост от Франция. При управлението на Григорий X (Тебапдо Вискон- : ти, 1271-6) били финализирани споразуменията за бърз и ефективен избор на папа. [CONCLAVE]
Именно франция спечелила от бедите в империята. През XI век кралете от династията Капет били господари само на един мъничък кралски домен в Ил дьо Франс около Париж; навсякъде другаде прерогативите на кралската власт в действителност били изоставени на съставните феодални владения. Но от Луи VI (упр. 1108-37) нататък серия от дълголетни монарси увеличили много значението на франция. В това начинание те били подпомогнати от забележителния демографски бум, особено в северните провинции, от нарастването на проспериращите общини и от важните териториални придобивки, особено в Миди*. Луи VII (упр. 1137-80) бил достатъчно силен, за да поведе цялото благородническо съсловие на Втория кръстоносен поход, а по-късно да остави кралството си в мир по време на частните си поклонения до Компостела и Кентьрбъри. След като се развел със своята кралица, Елеонора от Аквитания, която своевременно се омъжила за неговия васал, Хенри II от Англия, той бил унижен да наблюдава разцвета на конкурентното кралство на Плантагенетите, простиращо се от шотландските граници до Пиренеите. Но кризата преминала; и Капетите щели да възстановят своето върховенство. (Виж Приложение III, стр. 1250.) [gothic]
През този период френските и английските дела останали близко свързани. Ан-гевинската династия, или династията Плантагенет, се появила чрез англо-норманския брак на внучката на Уилям Завоевателя, Матилда, с Джефри Плантагенет, граф на Ан-жу. Техният син Хенри II (упр. 1154-89) сложил край на преобладаващата анархия в царството на Стефан и останал достатъчно дълго заедно със своята кралица, Елеонора, за да създаде потомство от монарси, които щели да се задържат на английския трон до 1399 г. Неговото управление било белязано от юридическа реформа, от английското нахлуване в Ирландия, от непрестанните пътувания до всички точки между Hop-