* Южна франция - 5. пр.
СРЕДНОВЕКОВИЕТО
373
тъмбърленд и Гаскония и от конфликта между Църквата и Държавата, стигнал до своята кулминация с убийството на архиепископ Бекет (1170). Най-големият му оцелял син Ричард Лъвското сърце (упр. 1189-99) бил напълно погълнат от кръстоносните походи. Братът на Ричард, Джон Безземни (упр. 1199-1216), изгубил доверието на своите поданици заради непрекъснатата си тирания, изгубил херцогство Нормандия след поражението си в битката при Бувен (1214) и изгубил инициативата в английската политика чрез отстъпките в Magna Carta (1215). Синът на Джон, Хенри III (упр. 1216-72) се задържал дълго и бил запратен от Данте в “затвора за безплодните души”. (Виж Приложение III, стр. 1258)
Тези ранни десетилетия на Плантагенет станали свидетели и на първите английски нахлувания в Ирландия. Група от англонормански авантюристи, водени от Ричард Силният лък, граф на Пемброук, скроила заговор да подкрепи сваления крал на Лейнстър. Техните рицари с ризници постигнали такъв напредък след десанта си в Уексфорд през 1169 г., че Хенри II се почувствал задължен да ги последва и да получи общата почит на водещите ирландски крале. От тогава нататък англичаните никога не си тръгнали. Джон Безземни получил титлата Dominus Hiberniae, “Господар на Ирландия”, още докато баща му бил жив. През 1210 г. той създал истинска английска колония в Дъблин, образувайки група от английски графства, управлявани по английските закони и от английски върховни съдии. При управлението на Хенри III били направени първите дискриминационни постъпки за юридическо разделяне на новодошлите от местните, за да могат ирландците да бъдат отстранени от властовите постове.
Елеонора от Аквитания (1122-1204) била може би най-изтъкнатата личност от тази епоха. Тя оставила следа не само като жена със забележителен дух, но и като политически и културен покровител с огромно влияние. Тя била неотстьпчива наследница на голямо херцогство. Омъжила се на 15 години, трябвало да бъде върната под арест от Втория кръстоносен поход заради неподчинение на съпруга си - краля. Развела се на 28 години и се омъжила отново след два месеца, след като подготвила династичния преврат на столетието. Когато наближила петдесетте, се разделила с втория си съпруг заради неговата връзка с феър Розамунд от Годстоу и се върнала да управлява мирно в родния си Поатие. Доживяла да види един император, трима крале на Англия, крале на Йерусалим и Кастиля, херцог на Бретон и още една кралица на франция, всички те - нейни деца и внуци. В Поатие начело на група свои съмиш-ленички станала Кралицата на трубадурите:
Domna vostre sul е serai,
Del vostre servizi garnitz.
Vostr’om sui juratz e plevitz,
E vostre m’era des abans.
E vos etz lo meus jois primers,
E si seretz vos lo derrevs,
Tan corn la vida m’er durans.
(Госпожо, аз съм твой и твой ще бъда,/Кълна се да ти служа постоянно./Това е клетвата за вярност/Която ти дадох толкова отдавна./Защото първата ми радост бе изцяло в теб,/Там ще намеря и последната,/Докато продължи животът.)27
374
MEDIUM
Враждебните френски коментари се опитват да очернят репутацията на Еле- ] онора с измислици за отровителство и кръвосмешение. Но тя си остава централна 1 фигура в културната история на земята, която нейните врагове едва не унищожили.
Защото Аквитания оформяла централния сектор на един ясно отделен културен и езиков регион, известен сега като Окситания. Langue d’oc, в който вместо “да” се ] казва ос, бил доста различен от langue d’oïl “френския” език на Северна Галия. Той | се говорел из цялата Миди от Каталуня до Прованс. Преминал всички политически | граници от Кралство Арагон до Арелате (Кралство Бургундия-Арл), което все още при-1 надлежало на империята. През XII век и в началото на XIII, в навечерието на френс- ] кото настъпление, той бил сцена за една от най-блестящите европейски цивилизации. 1
Филип Август (упр. 1180-1223) дал на френската монархия решителен стимул, ] Като утроил размерите на кралските домени, той извлякъл голямо предимство, ба- ! лансирайки върху съперничеството между Империята и Папството. Той положил ос- ; новите на националната армия и чрез системата от baillis, или кралски съдебни прие-i тави - на централизираното управление. После можел да устои на вечните интриги на главните наематели и да отхвърли предизвикателството на Плантагенетите. След като лишил Джон Безземни от неговите юридически права във франция чрез обвинения за нарушаване на феодалните задължения, Филип Август затвърдил съдебното решение с меч. От 1202 г. нататък почти безпрепятствано анексирал Нормандия, Ан-жу, Турен и по-голямата част от Поатие. През 1214 г. при Бувен, където бил хвърлен от коня си и спасен от своите васали, унищожил имперските и Плантагенетските врагове на франция в една и съща битка.