Неговият внук Луи IX (упр. 1226-70) дал на франция моралния престиж, който тя не можела да получи от военните и икономическите си успехи. Наследил разширеното кралство, към което баща му Луи VIII наскоро прибавил Аквитания и Лангедок, той не изпитвал необходимост да води война със съседите си. Луи IX персонифицирал най-великите идеали на един християнски крал според тогавашните схващания и неговата биография от Жан, сир де Жонвил, представлява обаятелен портрет. “Скъпи сине, казал той на най-големия си син, умолявам те да обичаш хората… Защото наистина бих предпочел един шотландец…. да управлява хората добре и вярно, отколкото да видя теб как управляваш кралството зле.”* Той прекарал младостта си под регентството на своята майка, внучката на Елеонора, Бланш от Кастиля, когато се налитала опасна феодална реакция. Но неговата честност и неограниченият му запас от роднини за женене върнали големите феодални владения към предишното им сътрудничество с Короната. В една епоха на напрегнати конфликти той бил избиран за арбитър в много кралски или феодални диспути, раздавайки правосъдие под Дъба на Вин-сен. Отношението му към евреите и към Миди не било чак толкова благо. Но към края на дългото си царуване св. Луи бил неоспоримият пръв княз на християнския свят.
СРЕДНОВЕКОВИЕТО
375
GOTHIC
Посетителите на манастира “Сен Дени” край Париж виждат заострените сводове в I абсидата, която игуменът Сюгер завършил през 1143 или 1144 г. и за които се го-I вори, че положили началото на готическия стил. Спорно е дали работата в “Сен I Дени” предхожда или не готическите сводове в катедралата в Сенс, които били в строеж през същите години. Но главната базилика на Франция, мястото на множество кралски коронации и погребения и дом на oriflamme, би била подходящо място за такова важно съби-I тие; и тя със сигурност предшества както Нотр Дам де Пари, шедьовъра на “преходния стил”, I така и великолепието на Шартр, Реймс и Амиен.
От своя начален етап във Франция готиката се разпространила надлъж и нашир из I целия католически свят, за да се превърне в прототипен стил за средновековното строител-I ство на църкви на север от Алпите. От Севиля на запад до Дорпат на изток и от Лунд на I север до Милано на юг били построени множество готически катедрали, имитирани при I строежа на хиляди енорийски църкви.
Много експерти биха твърдели, че крайният естетически ефект е бил постигнат в Сен-Шапел, която била завършена в Париж по нареждане на св. Луи на 25 април 1248 г. По-I малка от големите катедрали, тя е постройка с изключителна деликатност и лекота, а високите й, тесни прозорци са изпълнени с блестящи простори от оцветено стъкло.
Далеч от там параклисът “Света Троица” на замъка в Люблин между Висла и Буг е I един от онези културни ориентири, които ни дават възможност да видим Европа като едно цяло. Построен в чисто готически стил от крал Владислав Ягело (поч. 1434) за полско-ли- I товската столица, която никога не се развила, той е далечно, грубо ехо на Сен-Шапел. В I същото време, като съседната готическа катедрала в Сондомиерц, стените отвътре били зог-I рафисани с богато византийско великолепие със стенописи, проектирани от художници, из-I викани или от Рутения, или вероятно от окупираната от мюсюлманите Македония. Той ce I намира в точката, където архитектурата на Запада съжителства с декоративния стил на Из-I тока. Датата на завършването му е документирана - в края на дълго кирилско посвещение I на стар църковнославянски, като Деня на св. Лорънс, 1418 г.
Обаче изкуството на готическия стил не приключва със средновековния строеж на I църкви. То било съживено като любим архитектурен стил на Романтическата епоха, която I се опитвала да възстанови престижната му естетическа привлекателност и да я приложи I към всички светски постройки. Манчестърското кметство, фантастичният замък на крал I Людвиг в Нойшванстайн в Бавария и австрийските водопроводни инсталации в Краков са наследници на абсидата на игумена Сюгер в крайната гара на линия номер 13 на метрото.