Всички модерни интерпретации на готическия стил са повлияни от онези ентусиасти от XIX век. Теориите на Шлегел, Ръскин и Виоле-ле-Дюк били толкова груби, колкото тяхната склонност за “подобряване” на средновековните оригинали, включително и “Сен Дени”. От термин за “абсолютно презрение” за “дивачество”, ако използваме думите на Ръскин, готиката се превърнала в обект на необуздано ласкателство1. Есето на Гьоте “Von deutscher Baukunst” (За немската архитектура), което митологизира произхода на страсбургската катедрала и на нейния строител, Ервин фон Щайнбах, вдъхновило много други. С времето то изкушило немските учени да предявят претенции към готиката като към тяхна
м
376
MEDIUM
собственост. Всъщност готическият стил бил един от най-интернационалните стилове с мно-Щ жество регионални варианти. Това е една от многото нишки, върху които лесно може да | бъде построена теорията за единството на европейската култура2.
В Англия обикновената война между бароните довела до необикновен изход. | Хенри III Плантагенет (упр. 1216-72), син на Безземни, изгубил популярност средсво- ] ите барони заради това, че отдал предпочитанията си на своята Савоя в Поатие и на 1 лозанските си роднини, заради неуспешната война с франция и заради екстравагант-1 ните си строителни проекти като обновяването на Уестминстърското абатство. През 1 1258 г. се появила реформистка фракция под ръководството на Симон де Монфор, граф 1 на Лейсестьр, син на албигойски кръстоносец (виж по-долу). Като не отпуснали сума, ] с която да решат финансовите проблеми на краля, реформаторите прокарали Усло-1 вията от Оксфорд, според които кралската администрация трябвало да бъде надзи-1 равана от назначени от тях чиновници. Когато кралят се противопоставил, Симон по-1 вел война и в битката при Люис успял да плени краля, най-големия му син и брата на 1 краля, Ричард от Корнуел, крал на Германия. През следващата година кралската nap-1 тия се сплотила, а Симон бил убит в Ийвшам (1265). В интервала, през януари 1265 г., 1 бил свикан нов вид парламент - не само от едри земевладелци и прелати, но и от 1 рицари от графствата и от граждани от подбрани градове. Това било важен преце-1 дент за конституционапистите, решителна стъпка по пътя към ограничената монархия I - първата поява на Камарата на Общините.
Но е съмнително дали Англия или франция са имали някакво усещане за по-1 късните си национални идентичности. През XIII век кралство Англия все още било свър-1 зано с континенталните си владения. Управляващата му класа все още била свърза-I на с културата и амбициите на френските си роднини. Самата Франция току-що била I получила териториалната база, от Ламанша до Средиземно море, върху която щяла 1 да изкове бъдещата си съдба. В Англия имало много неща, които били значително по-I “френски, отколкото в много части от новата Франция.
Манията за възстановяване на Светите земи продължила 200 години и завършила с I провал. Между 1096 и 1291 г. имало седем големи кръстоносни похода и множество I малки. Първият кръстоносен поход (1096-9), воден от бароните Готфрид Булонски, ] Раймонд Тулузки, граф на Тулуза, и Хюго де Верманд, брат на краля на франция, ус-1 пял в превземането на Йерусалим, в избиването на неговите жители и в създаването на латинско кралство в Палестина. Вторият кръстоносен поход (1147-9), препоръчан I от св. Бернар и воден съвместно от Луи VII от Франция и от Конрад III от Германия, I постигнал малко освен случайното превземане на Лисабон от маврите, осъществено I от английския флот. Третият кръстоносен поход (1189-92), воден от император Фрид-1 рих Барбароса, не успял да превземе отново Йерусалим. Четвъртият кръстоносен по- | ход (1202-4), отклонен заради амбициите на дожа на Венеция, успял да превземе Константинопол, да избие жителите му и да създаде Латинска империя във Византия -която не била целта на това начинание. Петият (1218-21 ), Шестият (1248-54) и Седми-j ят (1270) кръстоносни походи завършили в Египет и Тунис, където Луи IX Свети от Франция умрял от чумата. Когато последната християнска крепост в Светите земи в Акра паднала през 1291 г., не последвало открито противодействие.
СРЕДНОВЕКОВИЕТО
377
Поведението на кръстоносците било шокиращо - не само за модерната чувствителност, но и за техните съвременници. Самият св. Бернар бил принуден да го порицае. Те опустошили страните, през които преминали - Бохемия, Унгария, България и Византия. През 1096 г. убили над 8000 евреи в напредването си през Рейнланд -първата главна серия от европейските погроми. Тяхната военноморска експедиция опустошила средиземноморските пристанища. Те се биели помежду си не по-малко, отколкото срещу неверниците. Скубели поданиците си, за да напълнят хазната си. “Аз ще продам град Лондон, казал Ричард Лъвското сърце, ако мога да намеря купувач”. Цената в погубен живот и прахосани усилия била неизчислима. Един германски император бил удавен в една река в Киликия; втори задържал краля на Англия за откуп; трети бил отлъчен от Църквата, когато вдигнал платна за Палестина. Убийствата и масовите кланета в името на Евангелието били нещо обикновено. Говори се, че седемдесет хиляди цивилни граждани били изклани хладнокръвно при първото плячкосване на Йерусалим. “Животът и трудът на милиони, които бяха погребани на Изток, биха могли да се използват с много по-голяма печалба за подобрения в тяхната родна страна”29. Показателно е, че единственият плод от кръстоносците, запазен от християните, била кайсията30.