Но ужасите по пътя на кръстоносците често маскират по-дълбоките причини за тяхната мотивация. Религиозната пламенност била примесена със злоба към социалните страдания от глада, чумата и свръхнаселеността. Кръстоносните походи били средство за облекчаване на мъките от едно мизерно съществуване. В това отношение добре охраненият рицар с добре обутата си свита бил превъзхождан по численост от ордите просяци, които последвали примера му. “Народните кръстоносци” и “Кръстоносците пастири” продължили да пътуват дълго след големите експедиции. За тях Йерусалим бил въображаемият град на Откровението, където Христос ги призовавал. Кръстоносците били “въоръжени поклонници”, “колективна imitatio Christi, масова жертва, която щяла да бъде възнаградена с масов апотеоз в Йерусалим”, вдъхновението от “месианството на бедните“31. Успелите кръстоносци от кастата на рицарите можели да бъдат изваяни от камък в техните енорийски църкви, краката им били кръстосвани набожно при тяхната смърт. Повечето техни другари не се прибрали у дома и били считани за мъртви. Разбира се, идеята за Кръстоносните походи не се ограничавала до Светите земи. Латинската църква придавала равна тежест на северните кръстоносни походи до Балтика и на “третия фланг” на Reconquista в Испания.
Въздействието на Кръстоносните походи било огромно. Латинското кралство в Йерусалим (1099-1187) било първият експеримент за “Европа през морето“32. Източното Средиземноморие отново било открито за пътуване и търговия. Италианските градове, особено Венеция и Генуа, процъфтели. Колективната идентичност на Латинската църква била консолидирана под лидерството на папата. Кръстоносните походи доставили огромен фонд от героизъм и любопитство, който лежи в основата на средновековната романтика, философия и литература. Но те послужили и за засилване на връзката между западния християнски свят, феодализма и милитаризма. Походите родили военните ордени. Чрез лошото поведение и отвращението на гърците, които станали свидетели на злодеянията, те направили повторното обединение на християнския свят напълно невъзможно. Преди всичко засилили бариерите меж-
378
MEDIUM
ду християнството и исляма, отравяйки взаимоотношенията, в които западняците се оказали в ролята на агресори и на губещи. Накратко, кръстоносните походи дискре-; дитирапи християнството.
Военните ордени, особено Хоспиталиерите и Темплиерите, били централна тема в дебата за етиката на кръстоносците. “Рицарите от Ордена на Хоспиталиерите на св. Йоан от Йерусалим” бил създаден през 1099 г. след Първия кръстоносен поход. Той включвал военни, медицински и духовни братя. След падането на Акра те избягали в Кипър, управлявали Родос (1309-1522) и по-късно - Малта (1530-1801). Орденът на Бедните рицари на Христа и Соломоновия храм бил създаден през 1118 г. с цел да защити поклонниците по пътя към Йерусалим. Те обаче разнообразили дейността си с банково дело и недвижимо имущество и натрупали огромни богатства от имоти ] из целия християнски свят. През 1312 г. били забранени по фалшиви обвинения в ма-I гия, содомия и ерес, отправени срещу тях от краля на Франция. Тяхната емблема, два-1 ма рицари, яхнали един кон, ни връща назад към първия Магистър, Хюго де Пейен, ] който бил толкова беден, че споделял коня си с един свой приятел. Странна била склон- ] ността на средновековното съзнание да помири монашеските обети с войнската служ-1 ба. Хоспиталиерите и темплиерите били международни организации с щабове във всички страни на запад. Тевтонските рицари, противоположно, още в ранния си стадий | били отклонени към Балтийско море (виж по-долу). Военните ордени на Сантяго, Ка- | латрава и Алкантара не действали извън Испания.
Двукратното завоюване на Константинопол през 1203-4 г. илюстрира добре съм- ] нителните добродетели на кръстоносното движение. Армията от Четвъртия Кръстено- ] сен поход, която се събрала във Венеция, скоро станала жертва на кроежите на зае-1 таряващия дож Енрико Дандоло и на германския крал Филип от Швабия, който бил 1 женен за Ирина от Византия. Дожът видял своя шанс да увеличи владенията на Републиката в Близкия изток; кралят видял своя шанс да възстанови изпратения си в заточение племенник на византийския трон. И така, в замяна на това, че можели да наемат флот, кръстоносците трябвало да се съгласят да споделят плячката си с венецианците и да подкрепят възстановяването на трона на Алексий IV. Освен това, когато не успели да платят за своите кораби, те били задължени да завладеят унгарското ] пристанище Зара в Далмация по пътя си. През юли 1203 г. преминали през Дарданелите, без да срещнат съпротива, и щурмували стените откъм морето. Но дворцовата революция в Константинопол, при която Алексий IV бил удушен, ги лишила от тяхната победа; и през април те трябвало да повторят упражнението. Този път градът на Кон- ] стантин бил опустошен напълно, църквите били ограбени, гражданите - изклани, иконите - изпочупени. Бапдуин, граф на Фландрия, бил коронясан като василевс в “Св. София” от венецианския патриарх. Империята била разделена на венециански колонии и латински феодални владения. В този момент, през април 1205 г., в Адрианопол армията на кръстоносците била унищожена от българите и никога не стигнали дори на хиляда мили от Йерусалим. Кръстоносците извършили “Голямото предателство1‘33.