Выбрать главу

През 1198 г. Хартвиг II, архиепископ на Бремен, започнал друг “продължителен кръстоносен поход” в Ливония. Подпомогнат от Ордена на въоръжените германски монаси, Братята на меча, базирани в Рига, той създал организация, която постепенно завладяла целия Североизточен Балтийски район и го поставила под католически контрол. Ливония била покорена от Ордена, Естония - от датчаните, а Финландия -от шведите. Техните подвизи били документирани около 1295 г. от неизвестния автор на “Livlandische Reimchronik”, който описва силното желание да се убива и изгаря в името на Господа:

Първият от огньовете, които горяха през този ден,

Бе запален от ръката на Монаха Сив,

А Черният Монах го последва37. [DANNEBROG]

Пруският кръстоносен поход започнал през 1230 г. Прусаците запазили своята независимост до времето на св. Войтех и безпокояли местните полски князе с непрестанните си нашествия. Един от тези князе, Конрад Мазовецки (Конрад от Мазовия), намислил да разреши проблема, като извика на помощ по-малкия Орден, тев-

* Робер ле Бугр. Благодарение на техните връзки с богомилите, катарите били широко известни като bougres, развешено от “българи”. Също така, тъй като perfecti практикували строго сексуално безбрачие, те били широко обвинявани в содомия. Оттук идва и развитието на значението на думата “buggery” - содомия - Б. а.

382

MEDIUM

DANNEBROG

HA 15 юни 1219 r. датската експедиция към Естония се сблъскала с беда. Местните естонци току-що се били подчинили на крал Валдемар Победоносеца, който се готвел да ги покръсти. Но по здрач те се втурнали в датския лагер, убили епископа и изтикали кръстоносците към морето. Според легендата изходът на битката се обърнал чак когато от небесата паднал червен флаг с бял кръст и се чул глас, който накарал датчаните да се съберат около него. Валдемар триумфирал; бил основан град Талин, или “Датският замък”; а Дания приела dannebrog, или “червения парцал”, като свое национално знаме1.

Оттогава всяка независима нация е приела свой собствен флаг. Много, като Dannebrog, имат върху себе си кръст - червения кръст на св. Джордж в Англия, диагоналния син кръст на св. Ендрю в Шотландия, шведския жълт кръст върху син фон. Швейцария приела цветовете на Дания, но кръстът й бил различен. Юниън Джак на Обединеното кралство, който комбинира кръстовете на светците Джордж, Ендрю и Патрик, бил развят за пръв път след ирландското обединение на 1 януари 1801 г.

Всички европейски монарси притежават кралско знаме освен националния флаг. Кралското знаме на Дания, върху което са изобразени три изправени лазурносини лъва с червени сърца върху златно поле, предхожда Данеброг.

Следвайки примера на Нидерландия (1652), повечето модерни републики са приели прости трикольори или двуцветни знамена. Някои от тях, като френското (1792), италианското (1805) или ирландското (1922), са вертикални. Други, като германското (1918) или руското (1917), са хоризонтални. Повечето от тях е трябвало да се състезават със знамената на съперничещи им режими. Националните флагове са огнище за патриотизъм и изключително важен символ за идентичност. Последователността, в която са били приети, е свързана с неравномерното съзряване на националните общности в Европа.

тонските рицари, незаети с нищо след скорошното им прогонване от Светите земи. Той си слагал таралеж в гащите: вместо да изпълнят договора си и да си тръгнат, рицарите получили грамоти за постоянни кръстоносни походи както от императора, така и от папата и се окопали за дълго. Балансирайки между различните си спонсори, те успели да избегнат контрола от всички. Булата Р1е1аНргоютит (1234), предявяваща претенции за Прусия като папско феодално владение, си останала едно неадресира-но писмо, както и имперският декрет с подобно съдържание от 1245 г., предявяващ претенции за Курланд, Семигалия и Литва като части от империята. Рицарите-братя, с техните бели наметала с черни кръстове, продължили да притискат безогледно, да строят крепости и търговски центрове навсякъде, откъдето минавали - Торн (Торун 1231), Мариенвердер (Квидзун 1233), Елбинг (Елблаг 1237). До 1295 г., след един последен езически бунт, Прусия се превърнала в Тевтонската държава, независимо кръстоносно творение в сърцето на Европа.