Методите и мотивите на тевтонските рицари дълго са били предмет на противоречия. Техните съседи в Полша и Померания, срещу които те воювали непрестанно, се оплаквали ожесточено на папата, а по-късно повдигнали въпроса пред Събора
А .
СРЕДНОВЕКОВИЕТО
383
вКонстанс. Изпълнените с повече съчувствие наблюдатели не виждали несъответствието:
Преобладаващият мотив на тевтонските рицари, както на всички кръстоносци, било желанието за изкупление чрез жертва. Избраният метод може да изглежда странен, особено когато контрастира с духовенството на любовта, поддържано от францисканците… но тевтонските рицари и монасите… имат следната обща черта: те се опитват да постигнат спасение и святост, без да се откъсват от практичния свят… те споделят монашеската самоотверженост с немонашески начин на живот38.
Така напредвала цивилизацията.
През XIII век Източна Европа била щурмувана от нашественици, пред които тевтонските рицари изглеждали като мързеливци. Монголите на Чингиз хан се спуснали от азиатските степи като вихрушка, първо през 1207 г., когато Юджи, син на Чингиз, завоювал Южен Сибир, и после, през 1223 г., когато те опустошили Южен Кавказ и унищожили киевската армия на река Калка. През 1236-7 Бату хан, внук на Чингиз, прекосил Урал, опустошил държавичките Рязан и Владимир и разрушил до основи Москва. Той превзел Киев след обсада през 1240 г., преди да се придвижи на запад. През 1241 г. Галиция била опустошена, а Краков - сринат до основи. На 9 април 1241 г. полските князе под ръководството на Хенри Брадатия били насечени на парчета на полето Легника в Силезия. Говори се, че като доказателство за своята победа монголите събрали девет чувала, пълни с десни уши от телата на убитите. Друга колона от ордата се впуснала в Унгария, където на река Тиса подобна съдба очаквала маджарските князе под ръководството на Бела IV. После Бату се върнал на изток, разполагайки лагера си в Сарай, край устието на Волга. Подобни разрушителни набези пламнали ОТНОВО през 1259 И 1287 Г. [НЕЛМАЦ
Монголските нашествия преобразили лицето на няколко страни. Конниците на Бату хан се установили на Волга за дълго. Държавата на Златната Орда, която те създали между Волга и Дон, изместила държавата на волжските българи, чиято разкошна столица сринали със земята. Ханствата в Казан и Астрахан, които по-късно щели да бъдат анексирани от Московското княжество през 1552-6 г., довели азиатско население на мястото, което днес е основата на съвременен Татарстан. Татарите от Крим създали процъфтяваща държава от своето седалище в Бахчисарай, която просъществувала в продължение на векове благодарение на техните сгатЬиЬ, или “нашестве-нически дружини”. Тяхното присъствие провокирало създаването на по-късните казашки общности на Днепър и Дон и дълго отлаганото заселване на съседната Украйна.
Полша и Унгария, лишени от по-голямата част от населението си, били оставени да се възстановяват както намерят за добре. И в двата случая, тъй като в Германската империя имало готов запас от колонисти, монголските нашествия ускорили започналия вече процес на миграция и колонизация. През този период германските и фламандските заселници се преместили в Силезия и Померания, а също и в Трансилвания. Князете “землемери” предложили земя при изгодни условия за владение и убедили цели конвои от селяни преселници да се преселят на изток. В същото време градовете били построени отново и снабдени с грамоти по модела на Магдебург или,
384
MEDIUM
НЕ^АИ
Нещаь, което произлиза от унгарската дума за зора и по сходство за заря, минала в полски език като термин за тромпетен зов, който обявява тревога при приближаването на врага.
Не^а! кгако\у$1й
Днес hejnal mariacki, или “тромпетният зов на св. Мария”, е една от многото забележителности на Краков. Той звучи от върха на кулата в древната църква, която гледа към градския площад, на всеки час, всеки час от деня и нощта, зиме и лете; и всеки път се повтаря четири пъти: на север, юг, изток и запад. Състои се от проста мелодия с отворени съзвучия, която винаги прекъсва внезапно насред последния такт. Това припомня за тромпе-тиста, който докато вдигал тревога през 1241 г., или може би през 1259 г., бил прострелян в гърлото от монголска стрела. Неговият зов, макар и прекъснат, дал възможност на гражданите да избягат. Оцелелите се задължили да даряват градския тромпетист за вечни времена.
Ритуалът се поддържа в продължение на повече от 700 години, с кратки прекъсвания през XIX век и по време на немската окупация през 1939-45 г. След 1945 г. полското радио го приело като прелюдия към ежедневния си сигнал за времето в дванадесет часа на обяд. Той напомня на милиони слушатели както за древното родословие на полската култура, така и за уязвимото местоположение на Полша. Той е един от малкото живи спомени за Чингиз хан и за нахлуването на неговите конници в сърцето на Европа1.