т
СРЕДНОВЕКОВИЕТО
389
Древните виждали през стъклото неясно. Модерните хора виждали през него ясно, в шокиращ, бляскав водопад от светлина, която достигала до най-съкровените кътчета на душите им1.
защо нито папата, нито императорът не успели да ги прекратят. Във Фландрия свръх-населението в градовете представлявало важен елемент за миграцията на изток. Съществували очевидни противоположности между Източна и Западна Европа - които въпреки това, и както винаги, издавали силни индикации за взаимозависимост. Европа била на ход.
Шийдам, графство Холандия, 5 декември 1262 г. Хендрик, епископ на Утрехт, в навечерието на св. Николас дарил грамота на една църква, построена и дарена “на нова земя” в Шийдам от графиня Алейда ван Хенегоувен, регентка на Холандия и Зеландия:
Henricus Dei Gratia Traiectensis episcopus universis presentes literas inspecturis salutem in Domino sempitemam. Cum iliustris domina, dilecta nostra consanguinea domina Aleidis, uxor quondam domini lohannis de Avennis, Hollandie et Selandie tutrix, in nova terra apud Schiedam in divini honorem nominis de novo ecclesiam construi fecerit et dotaverit eandem, nos ipsius in hac parte piis supplicationibus inclinati ad huiusmodi structuram ecclesiae licentiam concedimus…43
Две години по-късно графиня Алейда наредила да бъдат построени бент и шлюз през потока Шие на мястото, където той се вливал в прииждащите води на делтата на Рейн. Целта на строежа била да регулира канала, който свързвал близкия град Делфт с мъничкото му речно пристанище Делфшавен. Той бил построен и съединен с друга дига и бент през още по-малкото поточе Роте, на две мили нагоре по течението. Три години след това, на 11 август 1270 r., младият граф флорис V дарил привилегии на бюргерите от Ротердам44. Долу-горе по същото време започнал строеж на бент на река Амстел, на 35 мили на север. Стъпка по стъпка делтата на Рейн била укротена.
Макар и не най-старите строежи, направени от човешка ръка в областта, бентовете били специално предназначени да подпомогнат търговското корабоплаване в опасните води, които се простирали в широка дъга на повече от 25 000 кв. км. (10 000 кв. мили) между Шелда и Емс. (Виж Карта 13.) В ретроспекция те могат да се възприемат като решителни стъпки в еволюцията на най-гъсто населената страна в Европа, на най-голямото пристанище в света и на една от най-характерните европейски нации. Това не е изглеждало така по онова време.
Холандия била един от най-отдалечените и най-неразвити райони от Свещената Римска империя. Нейното име, означаващо Holt-Iand, или “Блатиста земя”, подчертава факта, че е била изцяло доминирана от водна пустош. Тя била най-ниската от всички ниски страни, Nederlanden. Между групата от песъчливи острови от морската страна и вътрешната твърда земя поне две трети от нейната повърхност се намира под морското равнище. В по-голямата си част тя се състои от кални равнини, солени блата, наводнени брегове, блудкави езера и коварни wadden, или плитчини. Обикновено се пъту-
390
MEDIUM
Р1руим
Шежкият, железен, триреден плуг, или р1оуит, бил доста по-сложен инструмент от своя предшественик, простото дървено “рало”, или агштт. Екипиран с вертикален лемеж, хоризонтален палешник, наклонено ухо за обръщане на земята и обикновено с колела, той можел да изоре и най-твърдите почви. Но изисквал теглителна сила, каквато в древния свят се намирала рядко. Минали хиляда години от мига, когато Плиний го видял за пръв път в долината на По, и всеобщото му приемане в Европа от XI до XII век. През цялото това време основният проблем си оставал с какво може да се тегли той. В Ранното средновековие това най-обичайно ставало с волски впрягове. Земята се измервала във волски кожи и волски стада, тоест в единици от орна земя, която можела да бъде изорана от един волски впряг. Но воловете били ужасно бавни; а един пълен впряг от осем вола бил скъп както за купуване, така и за изхранване. Развъждали се само бързи, но по-малки и не толкова силни породи коне.
Били необходими пет условия преди окончателното въвеждане на железния плуг. Първо, трябвало да се отглеждат тежки работни коне - издънки от кавалерийския кон на Карл. На второ място идвал хамутът, споменат за пръв път през 800 г. сл. Хр., който позволявал на впрегатното животно да тегли максимален товар, без да се задуши. Третото условие била конската подкова, възприета през 900 г. Четвъртото било култивирането на овеса, главната храна за работния кон. Най-важното от всички било въвеждането на триполната система за ротация на посевите. Промяната от двуполен към триполен план подобрила силно добива и увеличила продуктивността на селското семейство поне с 50 процента. Тя позволила отглеждането на всичките четири зърнени култури и ефективно разпределяла тежкия труд на селянина между пролетната и есенната сеитба. Но тя изисквала и забележително нарастване на орния капацитет. (Виж Илюстрация 29.)