Поне до XII век всички елементи на северната земеделска революция били въведени от Франция до Полша. Историците може да са изменили някои от по-простите уравнения по предмета, като това на Мелцен “Рало + кръстосана оран = квадратни поля” или знаменитото уравнение на Марк Блох “Триреден плуг + колела = бразди = открити поля = колективно земеделие”. Но сега главните очертания са общоприети. Оформените като квадрати планински поля, които изискват кръстосана оран, често били изоставяни, докато дългите, с отворени бразди, поля се появили в твърдите, но плодородни земи в долините. Европейският пейзаж бил променен веднъж завинаги. Полята били украсени с познатия модел от хребет и бразда. Времето, спестено от оранта, можело да се използва за разширяване на орната земя. Горите били изсичани, блатата - пресушавани, полдерите - отмъквани от морето*. В долините се струпвали по-големи села и обработването на браздите било регулирано от нови форми на колективно управление. Влезли в действие селският съвет и икономиката на отделното имение. От всичко това европейците спечелили нарастващи запаси от още повече питателна храна, която съответно щяла да издържа по-голямо население до зората на Индустриалната революция1.
* Полдер (хол.) земя, която се намира под морското равнище, но чрез построяване на насип или дига се огражда от морето и става обработваема - Б. пр.
СРЕДНОВЕКОВИЕТО
391
Карта 13. Ниските страни, 1265
вало с лодка, освен през зимата, когато плитките води замръзвали солидно и оформяли пътища през ледовете.
Делтата на Рейн била най-скорошната и най-мобилната от европейските земни форми. Създадена няколко хиляди години след последната ледникова епоха, тя била оформена от противоположните сили на три реки, течащи на север - Шелда (Еско), Маас (Мьоз) и Рийн (Рейн), - и от западните ветрове и морски течения. В резултат на това тя очевидно е била предмет на промяна и движение. Морският пясък оформил масивна бариера от дюни, високи до 70 м и широки по 4-5 км. Речните наноси зад
шш
392
MEDIUM
тях се трупали във вечно променящи се конфигурации, докато приливите от сладка вода се леели и пробивали на местата с най-малко съпротивление в непрестанната битка да открият нови излази към морето. В римски времена много крайбрежни укрепления се издигали върху пясъчната бариера отвъд вътрешната лагуна, Флео Ла-кус. Главните води на Стария Рейн достигали до морето през канал, който все още съществува в съвременния Лайден, докато Старият Маас се вие по своя отделен пьт някъде на около двадесет мили на юг.
Но настъпващото хилядолетие задвижило няколко драматични изменения. Едно голямо наводнение през 839 г. обърнало главното течение на Рейн към Маас, създавайки свързаните помежду си канали Лек, Ваап и Новата Маас. Сладководната лагуна на север страдала от липса на вода и била частично разцепена. После, през XII и XIII век, една по-топла климатична фаза причинила постепенно издигане на морското равнище. Бариерата от дюни била пробивана многократно; устието на Шелда се разделило на няколко канала, откривайки Антверп за морския транспорт; а островите се размножили. Солената вода се втурнала в северната лагуна в широкия морски залив Зюдер Зее, който разбил Фризия на две. Високите вълни залели притоците на главните канали, застрашавайки поминъка на градовете по техните брегове. Това бил проблемът, който насърчил строежа на бентовете.
Преди средата на XIII век местожителството на хората в региона на делтата било ограничено до три типа места. Имало редица от древни градове на ръба на сушата. Арнхем (Аренакум или “Пясъчният град”), до Ниймеген (Новиомагнум или “Новият Пазар”) и Утрехт (Трайектум ад Ренам или “Укрепление на Рейн”) били основани от римляните. Антверпен (Аен де Верпен или “Удобно място за хвърляне на котва”) израснал около църквата от VII век “Св. Аманд” по бреговете на Шелда. Имало няколко изолирани селища върху пясъчните дюни като абатството Мидлебург на Валхерен, датиращо от 1120 г., или ловното селище, построено неотдавна в Гравенхааге, или “Графския плет”, през 1242 г. Множество рибарски селища намерили своята несигурна опорна точка под завета на дюните. Няколко от тях достигнали до статус на официално привилегировани градове - Дордрехт (1220), Хаарлем (1245), Делфт (1246) и Алкмаар (1254). Но никой от тях не бил обитаван и от малка част от изобилното население на големите текстилни градове от съседната Фландрия. В продължение на векове епископът на Утрехт упражнявал главната религиозна и светска власт. Пристанищата по делтата дълго служили като постоянни пунктове за крайбрежната търговия.