Фландрия, която била разкъсана от съперничеството между Брюж и Гент, въпреки това била най-богатата награда в нидерландската политика. В миналото графовете на Фландрия балансирали между империята и Франция и приемали феодални владения от двете страни, създавайки групи от територии, известни като Кгооп-Viaanderen и Rijks-Vlaanderen. След Бувен обаче френското влияние нараснало силно и щяло да доведе да пълномащабна френска окупация. През 1265 г. борбата между папата и императора бързо достигала до своя зенит. След смъртта на Фридрих II Папството блокирало каузата на Хохенщауфените и междуцарствието в империята, което инцидентът с граф Уилям оставил неразрешено, затъвало във все по-дълбоки усложнения. 1257 г. донесла двойни избори: една среща на имперските курфюрсти довела до решение в полза на Ричард, граф на Корнуел, по-младия брат на Хенри III Английски, а втората среща взела решение в полза на Апфонсо, крал на Кастиля. Противоположно на Алфонсо, който останал у дома си в Толедо, граф Ричард наистина продължил до коронацията си като крал на римляните. Но нито един от двамата съперничещи си кандидати не успял да упражни никаква власт над Германия като цяло.
Ричард от Корнуел (1209-72) бил един от най-богатите хора на своето време, а освен това имал и много добри връзки48. Собствеността върху корнуелските калаени мини струвала колкото едно второ графство, докато управлението на Монетния двор на реформираната английска монетна система му носело баснословни приходи. Чрез
396
MEDIUM
своя финансов съветник Абрахам от Бъркхемстед той можел да дава заеми на крале и кардинали; и не изпитал затруднение да намери 28 ООО марки, с които смазал машината за своя германски избор. Лорд на Корфе, на Уолингфорд и на Бъркхемстед, той се забъркал с баронската опозиция в Англия и бил известен като един от изключително малкото барони, които в действителност говорели английски. Като титулярен граф на Поатие той имал силни интереси в Гаскония, където служил като кралски губернатор. Водил кръстоносен поход до Акре, но използвал експедицията като повод да се запознае лично с двамата си зетьове, първо със св. Луи в Париж, а после с Фридрих II в Сицилия. Имал добри взаимоотношения с Ниските страни, откъдето бил изпратен флорис V, за да му поднесе лично почитта си. Очаквало се да си вземе за трета жена, след Изабела Маршал и Санхия от Прованс, Беатрис, графиня на фал-кенбург и Брабант.
През по-голямата част от 1265 г. обаче късметът на граф Ричард му изневерявал. Трите му посещения до Германия не му донесли никаква полза. Нещо повече, след като бил замесен в баронската война на брат си и бил пленен от хората на Де Монфор, той бил затворен в замъка Кенилуърт. Безславните му приключения след Битката при Люис, където се скрил в една вятърна мелница, родили една от първите английски политически сатири:
Кралят на Германия отиде да се скрие добре -Сбърка мелницата със замък,
С острия си меч той се зарови в земята,
Отиде с каменохвъргачките да помогне на Уиндзор.
Ричард, макар винаги да си бил предател, никога повече няма да бъдеш.47
В този критичен момент кралската партия била мразена много в Англия. Симон де Монфор, protector gentis Angliae, бил популярен герой срещу потисничеството:
Il est apelé de Montfort,
Il est el mond et si est fort Si ad grant chevalerie.
Ce voir, et je m’acort,
Il eime droit, et hete le tort.
Si avera la mesterie48.
(той ce нарича МонфорДой e наш защитник (mund) и е толкова силен (fort)/V\ има такава велика кавалерия./Виж, тук аз съм съгласен,Дой обича правдата и мрази несправедливосттаДака ще постигне превъзходство.)
Симон бил убит в Ийвшам на 4 август 1265 г., неговите другари до един загинали заедно с него на позицията Грийн Хил; той бил оплакван като светец и мъченик.
Тази година станала свидетел и на избори за папа. Клементий IV бил французин, със светското си име Ги фулк, който някога имал жена и деца и служил като юридически съветник на св. Луи. Рим и части от Северна Италия все още съчувствали на