а
СРЕДНОВЕКОВИЕТО
397
Хохенщауфен, така че Клементий, който бил далеч на легация в Англия, бил принуден да пътува до дома, предрешен като монах, и да се установи в Перуджа. От там той уредил Шарл от Анжу да бъде дарен с кралството в Сицилия и Неапол и да бъдат намерени средства за жестоките кампании, които щели да унищожат първо незаконния син на императора Манфред, а после племенника на Манфред, младия Конрадин. От Перуджа той изпратил була до манастира “Егмон” в Холандия, потвърждавайки древните му права и привилегии49.
Както Гражданската война в Англия, имперското междуцарствие в Германия довело страната до хаос:
Всеки шлюз на анархията бе отворен; прелатите и бароните разшириха своите владения с война; рицарите-грабители наводниха пътищата и реките; мизерията на бедните, тиранията и жестокостта на силните бяха такива, каквито не бяха се виждали от векове… Римската Империя сега трябва да страда, докато издъхне50.
По-нетрадиционните историци не виждат нещастията на империята чак толкова драстично. Липсата на император дала сигнал за възход на няколко региона и градове-държави, които били обречени да играят значителна роля в европейската история. Нидерландия, заедно с други, просперирала в сянката на имперската слабост.
Холандия обаче не била главен фокус нито на нидерландската политика, нито на холандския език. Различни форми на прасредния холандски се говорели из Ниските страни далеч на запад до Кортрийк (Кюртрай) и Рийсел (Лил). Френският доминирал в Хайнаулт, Лиеж и Намур и най-общо в речта на благородниците. Простонародният немски се застъпвал по източните граници с гуелдерски. Но най-голямото обединение от говорещи на холандски несъмнено се намирало в градовете на Фландрия. Диалектните нюанси между Vlaams и Holländisch не били очебийни. Самата Холандия все още била заета с асимилацията на фризийските, франкски и саксонски елементи. Особено фризийският език, който бил най-близък до английския от всички останали немски наречия, все още бил силен в Северна Холандия и по островите. Установяването на Холандия като родина на стандартния холандски език, или Nederlands, било дело от много по-късна епоха.
Холандската литература също до голяма степен била написана във Фландрия. Холандия от XIII век родила много ценни текстове, включително Хрониката на Егмон и животинската фантазия “Van den Vos Reinarde” (около 1270) от някой си Вилем. Но водещите имена, като Якоб ван Маерлент (около 1235-71), автор на “Празниците на Александър” (1258) и роден в Брюж, били фламандци.
Външната търговия все още течала доста слабо. Дордрехт, където бил построен замък да сплашва корабите, плаващи между Рейнланд и Северно море, бил единственото важно пристанище. То имало контакти с Англия и надежди за привличане на доходните английски продукти от по-проспериращите фламандски пристанища по крайбрежието. Нямало редовни връзки с Балтийския регион и с Русия51. Социалните условия в Холандия не съответствали на стандартните структури от “епохата на феодализма”. Всъщност феодалните институции били слаби. Крепостничеството било рядко извън именията на Църквата, а селищата на свободни селяни и независими рибари били нещо обикновено. Благородниците, макар и добре интегрирани в практиките
398
MEDIUM
и навиците на рицарството и земевладението, не били подчинени по никакъв систематичен начин на по-висшите феодали. Градовете, макар и малки, можели да вземат пример от близката Рейнланд и играели преобладаваща роля. Религиозният живот в Холандия също бил някак си нетипичен. Епископът на Утрехт губел много от предишната си власт и не упражнявал светска и юридическа власт в същата степен, която процъфтявала в съседната епархия Лиеж. Въпреки множеството новоосновани ордени, монасите и монашеските ордени не натрапвали присъствието си много силно. Фризия била прочуто убежище за оцелелите езичници; бунтовните мистични секти били установен факт.
Всяко описание на ранната холандска история изобличава популярното погрешно схващане, че по-късните европейски нации трябва вече да са съществували в ембрионална форма в средновековния период. Тринадесети век маркира централната точка на периода, който отделя нашата съвременна епоха от тъй нареченото “Раждане на Европа” сред руините на античния свят. Може да се очаква, че националните общности, които щели да доминират в края на историята, са били поне забележими, макар и в полуоформен етап на развитие. Но това не е било така. В случая с Ниските страни познатите термини като “Холандия”, “холандски” и “Нидерландия” са притежавали различни значения от онези, които са придобили по-късно. Модерният мит за постоянното обединение на “нацията” и нейната “земя” е бил напълно неуместен. През XIII век Холандия не е била сърцевината на развиващата се холандска нация. В действителност голяма част от земята, която 300-400 години по-късно щяла да оформи централната териториална база на холандското национално съзнание, все още не била мелиорирана.