ТетигаИ използва двадесет и четири променливи последователности на еврейската азбука. Тяхното приложение към четирите букви от УаНУеН, или “Бог”, например дава 2112 варианта на божественото име.
Кабала повлияла силно върху юдейското мислене. Тя засилила много мистичните
аспекти на религията и подкопала рационалното изследване на Тора. Особено привлека-
телна била за Шасидим от една по-късна епоха, който пеел и танцувал на кабалистични заклинания и който приписвал непогрешима истина на оракулските загадки и пророчества от техните ЩсШкз.
Също и много християнски учени, от Реймънд Лъл до Пикон и Реуклин, били очаровани от кабала и тя се превърнала в стандартна съставка от европейската магия. Един латински превод на “Книгата за великолепието”, публикуван от барон Розенрот в Зулцбах в Германия през 1677-8 г., прави нейните тайни по-достъпни. Нейните идеи, образи и речник проникват в европейския език и литература, често необявени и неопределени’.
рели за място в избираните от града съвети и ротационни магистратури; енергичната тълпа също се присъединявала към този бурен кипеж. Рос/евй, или губернаторът, някога назначаван от императора, бил поставен под общински контрол. Конституциите, прокарани през 1266,1295 и 1343 г., не успели да заглушат врявата.
Традиционно Флоренция бил гвелфски град, противопоставящ се на имперската власт. Но отсъствието на императора обърнало енергията на града в нови посоки. Връзките с Папството били обтегнати, а флорентинските гвелфи били раздирани от междуособни борби. Флоренция завоювала местно превъзходство след битката от Кампапдино, където на 11 юни 1289 г. силите на гибелине Алезо били победени след по-ранното поражение от Синезе край Монтаперти (1260). Но тогава започнала враждата между “Черните” и “Белите”. През 1301 г., след неуспеха на папския арбитър в лицето на Шарл де Валоа, Белите, както и гибелините преди тях, били прогонени. Фрак-ционализмът бил сигурна предтеча за деспотична власт, наложена по-късно от Медичите. Флоренция беше толкова пълна с отрова, казва един от обитателите на Данте-вия Ад, “в града ти, в който продължава все още да прелива… Знай: гордост, алчност, завист всички живи/горят в сърцата като три главни”10.
Но, изглежда, социалните и политическите бури са стимулирали културния живот. Тримата велики писатели на епохата - Данте Алигиери, Петрарка и Бокачо - били флорентинци. Сградите в града отразявали негрвия прогрес към богата самоуве-
416
PESTIS
CONCLAVE
РИМОКАТОЛИЧЕСКАТА църква не е демокрация. Но нейните процедури за избиране на папа са базирани върху труден опит. Системата на конклава била регулирана от Григорий X, за да се избегнат скандалните отлагания на неговото собствено назначение. Срещайки се във Витербо в края на 1268 г., кардиналите вече били в конфликт цели три години. Техните извъртания дотолкова разгневили градските власти, че вратите на кар-диналската резиденция били заключени отвън, после покривът им свален, а дажбата им от храна - намалена до ниво на гладуване.
От тогава нататък Колегията на кардиналите трябвало да се събира във Ватиканския дворец в Рим не по-късно от петнадесет дни след смъртта на титулярния папа. (Преди епохата на телеграфа и железопътния транспорт това правило автоматично изключвало повечето кардинали, които не се намирали в Италия.) Управляващият папския двор тогава нареждал да заключат техни преосвещенства в подходящи покои, обикновено в Сикстинската капела, и да ги държат там con chiave - “с неговите ключове”, - докато не постигнат решение. Гласуването можело да става чрез одобрение, чрез комисия или, каквато станала обичайната практика, чрез тайно подаване на гласовете. При гласуване сутрин и следобед всеки кардинал поставял името на един предпочитан кандидат в чаша на олтара. Всеки ден управляващият двора изгарял листчетата за гласуване от неокончателните кръгове, изпращайки стълб черен дим от комина на печката. Гласуването трябвало да продължи, докато успелият кандидат събере мнозинство от две трети плюс един глас. В този момент управляващият изпускал знаменателния сигнал от бял дим и избирателите затвърждавали своя избор на нов папа със свещена клетва за почит.
Системата на Григорий X остава в основни линии непокътната, променена само от конституцията Vacantis apostolicae sedis (1945). През XX век делата на провидението превъзмогнали ветото на император Франц-Иосиф, връчено на конклава от 1903 г., и довели до рекорден еднодневен конклав през 1939 г. Папа Йоан Павел II бе избран през октомври 1978 г., очевидно на осмото гласуване и краен вот на подкрепа от 103 от общо 109 кардинали’.