Италия от XIV век осигурява добра почва както за жестоки общински кървави вражди, така и за първите търговски банкери в Европа. Първите слагат началото на непрестанните плячкосвания от страна на Свободните дружини - главно чуждестранни наемници като онези на Конрад фон Волфорт, на бившия хоспиталиер фра Мориале, на странстващия рицар Джон от Бохемия, на англичанина сър Джон Хоукууд. Венеция и Генуа били вкопчени в постоянна морска война за търговията в Левант. Рим, лишен от своите папи, бил изтощен от тиранията на аристократическите си фракции и от бунтовете на гражданите, особено през 1347-54 г., под властта на популярния с фантазиите си диктатор Кола ди Риенцо. Анжуйският Неапол бушувал в анархията, ръководена от Йоанна I (упр. 1343-82) и нейните четирима съпрузи.
Италианските банкери се научили как да печелят от конфликтите. Те изобретили всички методи на съвременните финансови техники - от акредитивните писма до застраховките и счетоводството - и използвайки мрежата на църковната йерархия, разширили своята дейност из целия Латински християнски свят. През 1339-49 Флоренция била разтърсена от фалита на своите водещи семейства, съсипани от просрочени кредити, но се възстановила. Някъде там, сред богатството и нищетата, се родил светът на капитализма, [computatio]
Късното средновековно Папство след кратка криза на отстояване на правата сй при Бонифаций VIII отново се предало на зависимост и изгнание. Бонифаций VIII (1294-1303) бил описан като “последния средновековен папа”. Той бил избран като наследник на жалкия отшелник Пиетро Дел Мороне (Селестин V), когото посъветвал да абдикира и по-късно затворил до живот. Той бил решен да обогати семейството
ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ В КРИЗА
419
си, Гаетани, разорявайки съперниците си, Колони, и да възстанови Ангевините в Сицилия в безкрайната “Война на вечерните”. Независимо от това по негово време бил създаден Sextus (1298), третата част от сборника на каноничното право; а през 1300 г. обявил юбилейна година с пълна индулгенция за всички поклонници, които се стекли в Рим. Неговата була Unam Sanctam (1302) съдържала крайно изявление за папското върховенство, твърдящо, че никое създание не може да постигне спасение без него. Обаче след като влязъл в конфликт с Франция, в чиято полза била оформена Unam Sanctam, той надминал себе си. Умрял от шок, след като бил отвлечен в родния си Анагни от агент на френския крал. Данте, който може би се е срещал лично с Бонифаций, докато е бил посланик на Флоренция в Рим, бил напълно неумолим, наричайки го “принц на новите фарисеи”. В Inferno той го предава на ада за симония.* В Paradiso той изговаря думите за порицание с устата на самия св. Петър:
Quegli ch’usurpa in terra il luogo mio, il luogo mio, il luogo mio…
Отнелият ми и престол, и чин,
престол и чин, престол и чин, где няма днес друг пред взора на светия Син превърна гроба ми в помийна яма
от кръв и смрад, где радостно крещи низвергнатият в битката голяма…
В пастирски дрехи вълците грабливи
оттук навред се виждат да пасат: как Бог понася тези нечестиви?
Каорците с гасконците ламтят
за наша кръв; о ти, добро начало, до край какъв ще стигнеш в своя път!13
“Краят” на Папството се оказал дълго изгнание на папите в Авиньон, започнато от гасконеца Бертран де Гот, който властвал като Климент V (1305-14).
Луксозният плен на папите в Авиньон продължил от 1309 до 1377 г. Той започнал с подбудителството на Филип IV, който притиснал безмилостно Климент V; и завършил по инициатива на св. Екатерина от Сиена, която подкрепила решението на Григорий IX (1370-8) да се завърне в Рим. Междувременно всичките седем папи били французи, избрани от Колегия на кардиналите, доминирана от французи. Авиньон на Рона не се намирал на френска територия, а в един анклав на Венасин, дарен на Папството от неговите Ангевински клиенти и изкупен напълно за 80 000 златни крони. Но френското влияние било първостепенно; и много политически актове, като разпускането на тамплиерите, били продиктувани от него. Властта на авиньонските папи не
* Симония - купуване и продажба на индулгенции и други свещени материални или духовни неща - Б. пр.
420
PESTIS
COMPUTATIO
ПРЕЗ 1494 r. във Венеция била отпечатана и издадена книгата на Лука Пачиоли “Summa de Arithmetica”. Тя съдържала трактата на автора “Particularis de Computis et Scripturis”, “За особеностите на счетоводството и документите”. С тази работа модерната счетоводна професия получила своя пръв учебник.