ХРИСТИЯНСКИЯТ С8ЯТ В КРИЗА
429
дебните летописи, плащането на солидарните задължения, инквизициите пост мор-тем или епископския регистър. Специфичните изслед вания могат да внушат много високи нива на смъртността: имението Куксхам в Оксфордшнър изгубило две трети от обитателите си’8; енорийските свещеници в Англия намалели с 45%. Но е трудно да се екстраполират някакви общи заключения. Предпазливите оценки предлагат общи загуби от една трета. ‘Че един европеец от трима умря по време на Черната смърт… не може да бъде много далеч от истината.*‘9 Така излиза, че в Англия е имало между 1,4 до 2 милиона мъртви; 8 милиона във Франция и може би 30 милиона в Европа като цяло.
Социалните и икономическите последици от такива гигантски загуби трябва да са били много големи. Действително Черната смърт обикновено била смятана от историците за решителна точка в упадъка на феодалната система в Западна Европа. Втората половина от XIV век определено период на дезорганизация на именията, на западаща търговия, на недостиг на работна ръка, на нещастия в градовете. Но в наши дни специалистите са склонни да твърдят, че много от промените били видими още преди 1347 г. Дори основният демографски упадък започнал поне тридесет години преди това. Това означава, че Черната смърт е била само ускорител на съществуващи вече процеси, а не техен инициатор. Във всеки случай крепостните все повече разменяли своите трудови задължения срещу парична рента, като по този начин създавали една по-мобилна и по-малко зависима работна сила. феодалните васали все повече разменяли своите военни и съдебни задължения срещу плащане в брой, като по този начин създавали феномена, който в Англия бил наречен “хибриден феодализъм”. Преди всичко на един пазар на труда, лишен с един удар от човешка сила, надниците със сигурност са започнали да нарастват заедно с нарастването на търсенето. Паричната икономика разширявала сферата си; социалните бариери били застрашени. [PROSTIBULA]
Психологическата травма била много дълбока. Макар че Църквата като институция отслабнала, народната религиозност нараснала. Благотворителните фондации се умножили. Дошло на мода силното благочестие: хората усетили, че Божият гняв трябва да бъде успокоен. В Германия процъфтявали огромни групи от самобичуващи се, докато не били забранени по заповед от Авиньон. Търсели се общи изкупителни жертви. На някои места избрали прокажените; другаде евреите били обвинени, че тровят водата. През септември 1348 г. един процес срещу евреите в Шилон бил подкрепен с доказателства, извлечени чрез мъчения. Това било сигнал за повсеместни погроми: в Базел всички евреи били затворени в дървени сгради и изгорени живи; подобни сцени се случили в Щутгарт, Улм, Шпеер и Дрезден. Две хиляди евреи били избити в Страсбург: в Майнц - не по-малко от 12 000. Остатъците от германското еврейство избягали в Полша - от тогава главно еврейско убежище в Европа. [ALTMARKT] [USURY]
Народните въстания били характерна черта за периода, последвал Черната смърт. Изискванията към оцелелите селяни се повишавали, а намалялата работна сила негодувала срещу опитите да се задържат ниските надници, както в английския Закон за работниците (1351). Селската jacquerie опустошила замъците и семействата на благородниците в Ил дьо Франс и Шампан, преди да бъде потушена жестоко. Но избухването на въстанията през 1378-82 г., точно едно поколение след чумата, на-
430
PESTIS
PROSTIBULA
Крайният период на средновековна Европа, от 1350 до около 1480 г. “бил златна ера за проституцията”1. В повечето градове била разрешена работата на Prostibula publica, публичните бордеи. Едно малко селище като Тараскон, с 500-600 домакинства, поддържало десет общински проститутки. Църквата не протестирала: след като злото съществувало, то трябвало да бъде канализирано. Разрешеният разврат смекчавал уличните безредици, отклонявал младите мъже от содомията и нещо още по-лошо и ги подготвял за съпружеските им задължения. След 1480 г. практиката се променила. Скъпи куртизанки обслужвали богатите, но много публични домове били затворени. В протестантските страни падналите жени подлежали на превъзпитание2.