През цялата история проституцията циркулира през фази на лиценцзиран контрол, несполучлива забрана и неофициално толериране.
истина изглежда симптоматично за някаква обща социална болест. Марксистките историци са се вкопчили за тези събития като доказателство за “вечните характеристики” на класовата борба. Други ги омаловажават като “изблици на гняв без бъдеще”20.
Но съвременниците имали основателна причина да се боят, когато ендемични-ите безредици в градовете пламнали с още по-голяма жестокост в провинцията. През 1378 г., по време на бунта на ciompi, или разчесваните на вълна, Флоренция била превзета за няколко месеца от бунтовническите елементи. През 1379 г. тъкачите от Гент и Брюге се вдигнали срещу графа на Фландрия в злобен изблик, напомнящ на по-ранния епизод от 20-те години на XIV век. И двете достигнали кулминацията си в ожесточени битки с кралската армия; и още веднъж Гент се държал шест години. През 1381 г. няколко английски графства били въвлечени в Бунта на селяните; през 1382 г. дошъл редът на Париж.
Разклоненията на движението били отбелязани от флорентинския търговец Бу-онкорсо Пити, който присъствал във френския съд:
Хората от Гент се разбунтуваха срещу своя господар, графа на Фландрия, който беше баща на херцогинята на Бургундия. Те изминаха пътя до Брюге в големи множества, свалиха графа и ограбиха и избиха всички негови офицери… Техният водач беше Филип ван Артвелде. Когато броят на [фламандските бунтовници] нараснал, те изпратили тайни пратеници до населението в Париж и Руан… Съответно тези два града се разбунтували срещу краля на Франция. Първият бунт на парижката тълпа бил подпален от един зарзаватчия, който, когато властите се опитали да наложат данък върху плодовете и зеленчуците, които той продавал, започнал да реве: “Долу gabelle”. При този вик цялото население се втурнало към къщите на бирниците, ограбило ги и ги избило… Popolo grasso, или имотните хора, които на френски се наричали bourgeois, страхувайки се да не би тълпата да ограби и тях, се вдигнали на оръжие да я смажат21.
Селският бунт в Англия не може да бъде приписан на отчаяната ярост на бедняците. Летописецът фрусар казва, че обикновените хора, които го водели, живеели в “безгрижие и богатство”. Техните искания за слагане край на робството били отправени в условията на подобряващо се материално положение. Те хранели специал-
ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ В КРИЗА
431
ALTMARKT
В ПОСЛЕДНИЯ ден от карнавала през 1349 г. Altmarkt на Дрезден, Старият градски площад, се изпълнил с дим и пламъци от горящите клади. Маркграфът на Майсен наредил всички евреи в града да бъдат изгорени, вероятно по обвинение, че разпространяват чумата. Това истинско auto-da-fö е описано в Chronicum Parvum Dresdense’s
Шестстотин години по-късно, в десет часа вечерта отново в последния ден от карнавала, 10 февруари 1945 r., старият град Дрезден бил осветен от фосфоресциращи пламъци, пуснати от летящия нависоко навигационен самолет от 83-та ескадрила на Кралските ВВС. Altmarkt бил избран като базова точка за района на целта в най-разрушителната бомбардировка в европейската история.
Въпреки публичното изявление, че се избират само военни и индустриални цели, както британските, така и американските ВВС последвали Luftwaffe в тяхната стратегия за безразборно “зоново бомбардиране”. В остро противоречие с приоритетите на съюзническата бомбена офанзива защитниците на зоновото бомбардиране, водени от вицемаршапа от ВВС Артър Харис, успели да постигнат своето. Техниката била многократно да се изпращат масирани армади от тежки бомбардировачи срещу един град и да се постигне крайният ефект на опустошение2. Както обичал да се хвали Харис: “Ние ще вадим от строя германските градове един по един, както се вадят зъби”. Първият рейд с 1000 бомбардировача бил изпратен срещу Кьолн на 31 май 1942 г. Но желаният ефект не бил постигнат напълно до нощния рейд над Хамбург на 27/28 юли 1943 г., когато последвалата огнена буря избила над 40 000 души.
Дрезден, столицата на Саксония, доживял до 1945 г. напълно непокътнат. Средновековният Altstadt бил опасан от елегантни площади и булеварди, украсени с ренесансови и барокови паметници. Кралският дворец, Georgenschloss, датирал от 1535 г. Католическата Hofkirche (1751) била построена в чест на обръщането в католицизма на саксонския курфюрст. Протестантската Frauenkirche (1742) била построена, за да осъди този акт.
Дрезден бил избран за рейд от страна на Главните сили в отговор на съветските молби за съюзническа въздушна подкрепа. Градът бил главен приемен център за стотици хиляди бежанци, прогонени от съветското настъпление, и за техните медицински екипи, съставени главно от млади жени.