Историята на културата, както се преподава в британските университети, често се придържа в един тесен, национален фокус. Съществува явно предпочитание към старомодното изучаване на националните корени пред широките национални сравнения. В Оксфордския университет например единственият задължителен предмет за всички студенти от Английския факултетен остава англосаксонският текст на Beowulfм. Доскоро в Оксфордския факултет по съвременна история единственото задължително четиво бе латинският текст от седми век “История на английската църква и народ” от преподобния Бийд85.
Куриози от същия тип несъмнено съществуват във всички страни. В Германия например университетите страдат от разклоненията на Хумболтовия принцип за “академична свобода”. Немските професори по история са известни със свободата си да преподават каквото искат. Немските студенти по история са свободни да учат каквото си изберат от менюто, сервирано им от техните професори. В повечето университети единственото правило е, че всеки студент трябва да избере поне един курс от древната история, един от средновековната и един от съвременната. Поради това във времената на огромен натиск от страна на немската държава професорите, симпатизиращи на официалната идеология, са били свободни да натоварят менюто с огромна доза немска национална история. (Отново назад към тевтонските племена.) В по-новите времена, когато държавата не желае да се намесва, те са свободни да съставят меню, където немската национална история може да бъде напълно избегната от всеки склонен към това студент.
Проблемът за националните предубеждения вероятно е наблюдаван най-добре в учебниците и в популярните истории. Колкото повече историците трябва да сбиват и да опростяват материала си, толкова по-трудно им е да маскират предубежденията си. Тук могат да се направят няколко коментара.
На първо място може да се приеме за даденост, че обучението по история в повечето европейски страни традиционно притежава силна националистична окраска. При възникването си през XIX век преподаването по история е било призовано да служи на патриотизма. В най-позитивната си форма то е включвало малко повече неща от имената, датите и заглавията на управляващата династия. След това е прогресирало до възхваляване на националните герои, победи и достижения, [bouboulina] В най-екстремната си форма то е било нарочно предназначено да обучи учениците за бъдещата им роля на убийци и жертви във войните на нацията88. От друга страна, не е правилно да се приема, че националистическото преподаване на историята е минало без предизвикателства. Съществувало е и силно обратно течение, опитващо
ВЪВЕДЕНИЕ
55
се да внуши съзнание за по-широки хоризонти; тази практика се промени радикапно след 1945 г., поне в Западна Европа87.
Един забележителен учебник по “съвременна история”, публикуван в Австрийска Гапиция през 1889 г., директно се конфронтира с основните положения от епохата на национализма. Книгата е била предназначена за полскоезичните гимназисти. Авторът й, историк от Варшава, който не можел да я публикува свободно в родния си град, тогава под руско господство, обяснява приоритетите:
В борбите и достиженията на модерната ера нациите не действат сами, а колективно. Те са обединени в множество интегрирани групировки и съюзи. Поради тази причина ние сме длъжни да използваме “синхронния метод”, тоест да говорим за всички нации, които участват в събитията от всяко дадено време. Такава обща история не може да представи пълна картина на всички включени нации; и… техните индивидуални истории… трябва да бъдат предадени в категорията на специалните, национални истории“.
Резултатът е бил книга, където в том I се разглежда периодът от Ренесанса до 1648 г., хабсбургските и полските събития заемат точно 71 и респективно 519 страници. Авторът прави внимателно разграничение между “Полша” и “Полско-Литовско-Ругенско-Пруската държава”. Студентът може да научи някои подробности за “Католическата и Лугеранската Реформации”, както и за исляма и отоманците. Географският обхват се простира от португалските откривателски пътешествия до завоюването на Казанското ханство от Иван Грозни, от свалянето на Мария Стюарт в Единбург до експедицията на Чарлз V до Тунис89. Този том би се оценил по-високо в ненационалистичес-ката сккпа от многото учебници, които все още излизат в страните - членки на Европейската общност80.