Проблемите назрели в Прага на 30 юли 1419 г. Една хусистка процесия била замервана с камъни в Новия град, а германският бургомастер бил хвърлен на тълпата от прозореца на своя ратхаус. Папата реагирал, като обявил общ кръстоносен поход срещу еретиците. След това утраквистите, които твърдели, че хлябът и виното на Причастието трябва да бъдат раздавани sub utraque specie, “на двете природи”, бързо узаконили своята доктрина в Параграфите от Прага (1420), докато таборитите поели към полето под ръководството на своя зрелищен едноок капитан, Ян Жижка Торнко-ва (1376-1424). Година след година огромните настъпващи армии на германските кръстоносци били побеждавани тежко. Хусистите, които пренесли борбата в Саксония, в Силезия и в Унгария, страдали най-вече от собствените си вътрешни деления. През 1434 г. съкрушителната победа на утраквистите над таборитите край Пипани позволила на победителите да сключат мир с Католическата църква. Чрез Споразуменията от Базел те успели да запазят утраквисткия църковен ред в Бохемия до 1620 г. В последвалото политическо затишие чешките благородници се опитали да управляват собствените си дела, като избрали един невръстен Хабсбург за наследник на Люксембургите, а двайсет години по-късно - чрез избирането на силния уграквистки генерал Иржи Подебрад. След смъртта на Иржи Парламентът се съгласил да избере Владислав Ягело (упр. 1471-90), за да ги спаси от унгарците и Хабсбургите.
Унгарската история следвала модела на Бохемия. В този случай, след кратък интервал под властта на баварските Вителсбах, Унгария била превзета от Анжуйците от Неапол. Шарл Робер, или Каробер (упр. 1310-42) и Луи (упр. 1342-82), известен ка-
446
PESTIS
то Лайош Велики, установили мощно превъзходство само за да отстъпят пред Люксембургите и Хабсбургите. Последният виден местен крал, Матиаш Корвин, управлявал от 1458 до 1490 г. Първият Ягело, който бил поканен да управлява Унгария, Владислав Варненчик (упр. 1440-4), бил убит от турците. Третият, Луи II (упр. 1516-26), умрял по същия начин край Мохач.
Полша се насочвала към по-величествена и по-независима съдба. След 182 години на феодална раздробеност тя била обединена отново като жизнеспособно кралство от Владислав Локетек (упр. 1320-33), който, след като посетил Рим за Юбилея, получил папска корона. Синът на Локетек Казимир Велики (упр. 1333-70), последният от кралския род на Пиастите, наложил ефективна администрация, кодекс от закони и последователна външна политика. Като отстъпил западните полски провинции, особено Силезия, на Люксембургите, той се освободил за експанзия на изток. Завладяването на Галиция и град Лвов през 1349 г. било първата важна стъпка на Полша в източните славянски земи. Приемането на евреите от Германия през същата година положило основата на най-голямата еврейска общност в Европа. Царуването на Луи от Анжу било белязано със Статута от Кошице (1374), който дал на полските благородници подобни права като на техните братя в Унгария. След това властта на шляхтата нараснала неумолимо. Най-важна обаче била женитбата на дъщерята на Луи, Яд-вига, вече приета като гех в Полша, за Йогайло, Велик херцог на Литва. [SZLACHTA]
Съюзът между Полша и Литва имал широки международни последици. Събирайки заедно две големи страни, и двете в динамичен етап на развитие, той захранил едно мощно сливане, почти една нова цивилизация. Непосредствената причина за него се криела в заплахата от страна на тевтонските рицари, чиято активност била оплаквана както в Краков, така и във Вилнюс. Но този съюз обхващал и много повече неща. Полша, която се възстановила от монголските нашествия и избегнала Черната смърт, гледала пламенно към откритите пространства на изток. Литва, все още управлявана от езически елит и обезпокоена от възхода на съседната Москва, търсела достъп до основния поток на християнския свят. И двете търсели взаимна подкрепа. Поради това именно бракът надминал значението на двамата директни участници в него. Ядвига, дванадесетгодишно момиче без баща, се подчинила на своя дълг. Йогайло, четиридесетгодишен войн и стар ерген, когото поляците нарекли Ягело, усетил историческата възможност, която не можел да отхвърли.
Покръстването на Литва последвало десетилетия на колебания между латинската и православната възможност. Бащата на Йогайло, великият княз Алгирдас (упр. 1341-77), провеждал политика на “динамичен баланс”. През цялото си царуване той дразнел както Авиньон, така и Константинопол с перспективите за покръстване. През 70-те години на XIV век изглеждало така, сякаш ще поеме по православната пътека, за да измести Москва като лидер на православните славяни. През 1375 г. той убедил патриарха от Константинопол да създаде отделна митрополия на “Киев, Рус и Литва”, в опозиция на по-старата митрополия на “Киев и цяла Русия”, тогава контролирана от Москва. Йогайло също клонял към източния избор. През 1382 г., когато недоволният му брат започнал да ухажва тевтонските рицари, той бил принуден да се сближи с Москва. Не по-късно от 1384 г. християнската майка на Йогало, Юлиана от Твер, сключила временен договор, според който той трябвало да се сгоди с една московс-