Магията се развила паралелно с християнския мистицизъм и поради някои подобни причини. Вещиците, черни и бели, несъмнено били наследство от езическия анимизъм от предхристиянския пейзаж, както и твърдата вяра във феи, елфи, духове и таласъми. Но систематичната практика на магията, изглежда, е била продукт на късния средновековен период. Нещо повече, чрез навлизането в открита битка срещу магията, Църквата по невнимание подхранила климата на истерия, в който процъфтявали предполагаемите вещици и магьосници. Решителната була Simmis Desiderantes,
* Стълбата на съвършенството - Б. пр.
** Облакът на незнанието - Б. пр.
454
PESTIS
която дала началото на официапната контраатака от страна на Църквата, била издадена от Инокентий VIII не по-късно от 1484 г. Стандартният наръчник за ловци на вещици, Malleus Maleficarum, бил публикуван през 1486 г. от доминиканците. Ако преди това се наблюдавала сдържаност по отношение на делата на вещиците, тя вече престанала да съществува. След това целият християнски свят знаел, че легионите на Дявола са водени от зли жени, които се намазвали с мас от плътта на некръстени деца, които яздели чисто голи върху летящи метли или върху гърбовете на овни и козли и които провеждали своите нощни “сабати”, за да отправят своите заклинания и се съ-вкупявали с демони. Жените били класифицирани като слаби, низши същества, които не можели да устоят на изкушението. След като Църквата обявила публично вярата в такива неща, могъществото на магията нараснало много. Големи суми пари можели да бъдат получени от хора, които се заемели да унищожат реколтата на съседа или да накарат жената на врага да пометне. Границите между факта и заблудата, между шарлатанството и халюцинацията, били безнадеждно размити.
Напоследък стигна до ушите ни, декларирал Инокентий VIII, че… много хора от двата пола са се оставили на дяволите, incubi et succubi, и заради техните напеви, заклинания, фокуси и други прокълнати магии… са убивали младенци в майчините им утроби… са увредили продуктите на земята, гроздето на лозите, плодовете на дърветата… Освен това тези нещастници богохулно отхвърлят Вярата, която е тяхна чрез Кръщението и с подстрекателството на Врага на Човечеството те не се свенят… от извършването на… най-отвратителните крайности със смъртна заплаха за техните души31.
След това в продължение на повече от 300 години магията и ловът на вещици били ендемични за повечето части на Европа, [hexen]
Средновековната етика, както била обяснявана от Църквата, била управлявана от йерархичните представи за социалния ред и за моралния кодекс. Всеки и всичко, което било вродено по-низше, трябвало да бъде подчинено на по-висшите: крепостните трябвало да се подчиняват на своите господари; жените трябвало да бъдат управлявани от мъжете. Дребните грехове трябвало да се разграничават от седемте смъртни гряха. В онези страни, където древната практика за даване “на парична награда за нечия глава” оцеляла, убийството или изнасилването на благородник се осъждало по-сериозно и следователно залавянето на престъпника се оценявало по-скъпо, отколкото за жертвите от простолюдието. Тарифите за разкаяние наблягали на това, че дребните прегрешения не трябва да бъдат наказвани по същия начин като големите. Въпреки репресивното учение на св. Августин по сексуалните въпроси, сексуалните прегрешения не били осъждани строго. “Погрешно насочената любов”, както я нарича Данте, не можела да се сравнява с греховете, задвижвани от омраза или предателство. Прелюбодейците били приковани в най-високия кръг на Ада; предателите чезнели в Ямата. Предателството към Бога било крайното зло. Богохулството и ереста си навличали най-голямото презрение. Съборът от Констанс от 1414-17 г., който изгорил Ян Хус на кладата, привлякъл около 700 проститутки, [prostibula]
Средновековното право също било ръководено от йерархията на стойностите. Поне на теория човешките закони били подчинени на божествения закон, дефиниран
ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ В КРИЗА
455
от Църквата; на практика различието било норма. Бъркотия от съперничещи си юрисдикции - каноничното право в църковните съдилища, местното обичайно право в градските съдилища или в именията, кралските декрети в кралските съдилища - били допълвани с изобилие от правни източници, практики и наказания. Римското право си останало основен източник в Южна Европа; германският и славянският племенен обичай били главен източник в Северна и Източна Европа.