Ceppo di Francescho di Marco Mercante dei Poveri di Xto del quale il Chomune di Prato ё dispensatore lasciato nell’anno MCCCCX.
(Милостивият дом на Франческо, син на Марко/ Търговец на бедните в Христа/ на които общината в Прато/ е опекун/ Дарено в година 1410).
Завещанието на Франческо уреждало и освобождаването на робите му, анулиране на всичките му вземания от негови длъжници и плащане на определена сума за обезщетение на печалбите от лихварство1.
Архивът на Датини съдържа над 1500 писма, 500 счетоводни книги, 400 застрахователни полици и 300 документа за партньорство. Той показва как месер Франческо, с необикновено внимание към подробностите, е поддържал пулса на една международна операция. Той също така дава на историците една несравнима картина за средновековната компания и домакинство2. В една типична менителница пише:
В името Божие, 12 февруари 1399. Плати в срок3 по тази първа менителница на Джовани Асапардо 306 лири. 13s. 4d. Barcelonesi, които са за 400 флорина, получени тук от Бартоломей Гарзони при 15s. 4d. за флорин. Плати и запиши на нашата сметка там и отговори. Бог да те пази. Франческо и Андреа, поздрави от Барселона. Прието март 13. Запиши в Червената книга В, f 97.4
Подобни транзакции без усилия движели парите и кредитите из цяла Европа. Но те не излекували нелечимото безпокойство на месер Франческо:
460
PESTIS
Снощи сънувах една паднала къща, разбита на парчета… и това ми даде много, върху което да се замисля. Защото няма новини за една галера, напуснала Венеция преди повече от два месеца на път към Каталуня. Аз я застраховах за 300 флорина… Но съм толкова обезпокоен… Колкото повече търся, толкова по-малко намирам. Бог знае какво ще стане3.
Според Бродел светът на Мегсап1е а taglio или РегпИагкИег, богатите и силните “търговци на далечни разстояния”, трябва да бъде отделен от дребната търговия и силната конкуренция в малки мащаби, от местните пазарни икономики. Първите били истинските пионери на капитализма. Благодарение на техните по-големи източници на информация и на това, че контролирали големи суми от готови пари в брой, те можели да избегнат законите на пазарната конкуренция. Чрез концентриране върху многообещаващи единични транзакции тази “малка група от големи търговци” успяла да натрупа неимоверни печалби:
От самото начало [тези хора] излязоха отвъд националните граници… [Те] знаеха хиляда начина да нагласят разликите в своя полза: манипулирането на кредита и доходната игра на добри пари за лоши… Те заграбваха всичко, което си струваше да се вземе - земя, недвижимо имущество, ренти6.
Общо казано капиталистите не се специализирали и не финансирали производството. Те влагали парите си незабавно там, където откривали най-големи възможности. Търговията с пари била една от областите, в които те понякога концентрирали интереса си. “Но нейният успех никога не продължавал много, тъй като икономическата постройка не може да изпомпва достатъчно храна до тази най-висока точка на икономиката.” Поради това от XIV век нататък цяла кавалкада от прекомерно богати капиталисти обирали каймака от печалбите в европейската икономика - Бардите, Медичите, Фугрите, Некерите и Ротшилди-те.
Съвсем определено, успехите и бедите на капиталистите се основавали върху общите движения на европейската икономика. През XV век “приземният етаж” на икономическия живот бил възстановен, особено в градовете. През XVI век, когато атлантическата търговия се разраснала, “движещата сила оперирала на нивото на международните панаири -Антверпен, Франкфурт, Лион и Пиаченца.”Х\Ч1 век, макар и често описван като период на стагнация, станал свидетел на “фантастичния възход на Амстердам”. В “общото икономическо ускорение” на XVIII век, когато Лондон изместил Амстердам, неконтролираният частен пазар изместил регулирания публичен пазар. И накрая “финансовият капитализъм успял едва… след периода 1830-60, когато банките заграбили както индустрията, така и стоките и когато общата икономика можела да поддържа тази постройка постоянно”7.
Около това време, през 1870 г., счетоводните книги на месер Франческо били намерени в купчина чували под стълбището на неговата къща в Прато. Неговото мото било изписано във всяка книга: “В името на Бог и на Печалбата”.