Отоманците продължавали натиска си. Във Варна, на Черноморското крайбрежие, през 1444 г., отоманският султан Мурад II разбил последния от кръстоносните походи, който папските пари успели да изпратят срещу него. През 1448 г. той сразил последната унгарска експедиция през Дунав. Само в Албания, под ръководството на Скендербег, съпротивата срещу султана продължавала. Слаб, без приятели, но все още непокорен, Константинопол очаквал съдбата си. [\zlad]
финалната обсада на Константинопол започнала на 2 април 1453 г., понеделник, на Великден и продължила осем седмици. Двадесетгодишният султан Мехмед II (упр. 1451-81), красив и потаен, изгарял от нетърпение да атакува, след като бил разочарован като момче, когато неговите планове за кампания срещу стените били отхвърлени. Ергенът император Константин XI Палеолог (упр. 1448-53) все още оптимис-
464
PESTIS
MATRIMONIO
игизмунд де зорзи и жена му, аристократи от Рагуза през XV век, имали два-
надесет деца - шест момчета и шест момичета. По реда на тяхното раждане, около
1427—49 г., децата били Йоханес, Франциск, Векия, Юний, Маргарита, Мария, Ма-риний, Антоний, Елизабет, Алойс, Артулина и Клара.
Три момчета и едно от момичетата не се оженили. Но дори и така намирането на подходящи брачни партньори за другите осем трябва да е заемало почти цялото време на родителите в продължение поне на две десетилетия. Маргарита (№5) била първата, която се сгодила през 1453 г., последвана скоро от Мария (№6, 1455) и от най-голямата дъщеря, Векия (1455). Най-големият син Йоханес не се оженил до 1459 г., когато трябва да е бил на 32 години. През следващата година той бил последван от сестра си, Елизабет (№9), която била с около 16 години по-малка от него. Франциск (№2) изчакал до 1465 г., когато бил на около 36 години, докато 1471 г. станала свидетел на годежите на Артулина (№11) и Юний (№4) на около 38 години.
Моделът на женитбите в това отделно семейство не бил необичаен. Той съвпада не само с браковете на другите аристократични семейства в Рагуза, но и с изследванията от ренесансова Италия. Той съответства на онова, което историческите демографи наричат средиземноморски брачен модел (ММР), характеризиращ се с високи нива на безбрачие и с голямо различие във възрастта за женитба на синовете и дъщерите’.
Рагуза била град-република, издържаща се от корабоплаването в Адриатическо море и сухоземна търговия на Балканите2. (Тя дала името си на английската дума “argosy”*) Нейното население от 20 000 души било доминирано от няколко аристократични рода, които се женели помежду си и които владеели всички общински постове. Подробен pacta matrimonialia бил подписван между бащата на булката и бъдещия зет. Зестрите били фиксирани средно на около 2600 hyperi (866 златни дуката). Стандартната глоба за липса на напредък в рамките на договорения период от годежа до сватбата и консумацията била 1000 златни дуката. Средната възраст по време на годежа, обикновено две-три години преди сватбата, била 18 години за момичетата и 33,2 години за мъжете. Както показва примерът на Зорзи, братята обикновено трябвало да изчакат, докато сестрите им бъдат обезпечени.
Основните фактори в “брачната култура” на Рагуза били икономически, биологични, математически и обичайни. Хората се въздържали от брак, докато не били в състояние да издържат семейство и докато не можели да очакват дял от бащиното си наследство, което да прибавят към зестрата на жена си. Много чакали толкова дълго, че изобщо не се оженили. Жените встъпвали в брак много по-рано, но не само за да увеличат възможно най-много детеродните си способности. Те трябвало да се състезават за малката група от неподатливи младоженци. Семействата предпочитали техните зетьове, които обикновено ставали и бизнес партньори, да бъдат зрели и от рано да поемат отговорност за “честта” на техните дъщери.
Разклоненията на брачната стратегия в историята са толкова сложни, че макроте-оретизирането по темата се е оказало по-малко задоволително от емпиричните местни из-
* Голям търговски кораб; флотилия от търговски кораби - Б. пр.
ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ В КРИЗА
465
следвания. Теорията, която разделя цяла Европа на две обикновени зони - на късни женитби “европейски (тъй наречен) брачен модел” и на ранни женитби “източноевропейски брачен модел”3, е много по-неубедителна от микроанализите на браковете в средновековна Флоренция4 или на ренесансова Рагуза. [ZADRUGA]
Рагуза запазила своята независимост до 1805 г., когато била окупирана от французите. След един век Хабсбургско управление, през 1918 г. тя била присъединена, като Дубровник, към Югославия, а през 1992 г. - към Република Хърватия. Средновековният град, в който живели Зорзи, на два пъти бил опустошаван - от земетресението през 1667 г. и от сръбските морски бомбардировки от 1991-2 г. Сред многото ренесансови сгради в Стари Град, които получиха директни удари, беше дворецът Спонза, подслонил градските архиви и брачните регистри5.