тично си търсел булка и го очаквал без илюзии. Подготовката била завършена. Градовете в Тракия и по Черноморското крайбрежие били опустошени, за да им бъде попречено да помогнат, флот от триреми и транспортни баржи се събрал в Галиполи.
В най-тясната точка на Босфора, на Румели Хисар, бил построен замък. 26-футово (7,9 м) бронзово оръдие, изстрелващо камък от 12 центнера (609 килограма) всеки, било специално отлято от султанския инженер и довлечено от Адрианопол от 60 вола. Вътре в града се събирали оръжия и пари, за да се плати на войските. Рововете пред стените били издълбани, за да станат още по-дълбоки, а големият ров до Влахернска-та порта бил наводнен. Своевременно били пратени посолствата във Венеция, във Ватикана, във франция и в Арагон. Пристигнала група от 700 мъже под ръководството на Джовани Джустиниани Лонджо, генуезки капитан, на когото била поверена отбраната на крепостните стени. В деня, в който се показали първите турски отряди, процесия от мигриращи щъркели полетяла над Протока. Градските врати били затворени. Голяма желязна верига била опъната през входа към Златния рог. Само 7000 защитници се хванали за оръжията срещу яростната атака на 80 000.
Напредъкът на обсадата най-напред дал кураж на защитниците, въпреки че набиването на кол на християнски пленници, така че да се виждат от стените, било с цел да се всее паника. На 12 април една морска атака срещу преградата от греди се провалила. Голямото оръдие, което стреляло веднъж на всеки седем минути от изгрев до залез, ден след ден, превърнало големи секции от външната стена в чакъл. Но дупките били запълвани нощем с дървени огради. На 20 април имперската транспор-тна флотилия си пробила път и влязла в пристанището.
Но тогава, с един сполучлив ход, султанът наредил неговият флот от галери да бъде извлечен на суша зад Пера и в Златния рог. Градът изгубил своето пристанище. Оттогава нататък защитниците имали само три възможности: победа, смърт или приемане на исляма. На 27 април в “Св. София” била отслужена една вселенска служба за гърците и италианците, за православните и католиците. “В този момент имаше съюз в Църквата на Константинопол”35.
Решителната атака започнала около един и половина сутринта във вторник, 29 май, петдесет и третия ден от обсадата. Най-напред тръгнал нередовният башибозук, после - анадолците, после - еничарите:
30. Европа
466
PESTIS
VLAD
Влад III, княз на Влахия (1431-76), иначе известен като Дракула и Влад, който набива на кол, бързо влязъл в легендата като нарицателно за жестокост. В по-късни времена сексуалните оттенъци за неговата перверзност му спечелили много лоша слава. Но той бил историческа фигура, чието родно място в Сигизоара и замъците му в Поенари и Бран могат да бъдат посетени в днешна Румъния. Неговата държавичка Влахия била разположена на левия бряг на Долен Дунав, притисната между голямото Кралство Унгария, което го смятало за свой васал, и нарастващата империя на отоманските турци, на които плащал данък. По време на кръстоносния поход от Варна през 1443-4, когато бил още юноша, той бил изпратен като заложник в двора на отоманския султан Мурад II; и содомията, на която бил подложен, може да се счита за най-вероятния психологически източник за по-късните му мании.
Използването на pala, или “заострен кол”, било добре познато на турците като средство за наказание. Но в ръцете на Влад III той се превърнал в инструмент за истински масов терор. В най-изтънчения си вариант, кол тънък като игла, специално заострен и смазан, бил забиван в ректума на жертвата и бил изкарван през устата по такъв начин, че смъртните мъки можели да продължат с дни. Влад III дошъл на власт през 1456 г., само три години след турското завоюване на Константинопол и се възприел като защитник на християнските князе, изправил се срещу неверниците. Смята се, че една експедиция през Дунав му донесла 23 883 пленници за набиване на кол, без да се смятат онези, които милостиво били обезглавени или изгорени живи. У дома царуването му започнало с масово избиване на влашката аристокрация, може би двадесет хиляди мъже, жени и деца били набити на колове -цяла гора под прозореца на замъка му1.
Арестуването и затварянето на Дракула от Матиаш Корвин, крал на Унгария, довело през 1463 г. до публикуването във Виена на германска версия за злодеянията му, Geschichte Dracole Wayde, която станала основа за цялата последвала литература. Руската версия, създадена през 1488 г., определено е била позната на Иван Грозни, който, изглежда, се е възползвал от нея. Нейните страници служат, за да ни напомнят за странната връзка между религиозния фанатизъм и патологичната жестокост, която продължила да съществува упорито и на Изток, и на Запад. Аналите на Испанската Инквизиция или на Марианските гонения в Англия, както са разказани в “Book of Martyrs” | на Джон Фокс (1563), принадлежат към същия гаден жанр, както и ужасите на влашкия вампир княз2. [LUDI| [TORMENTA]