♦ Книгата на мъчениците” - Б. пр.
Еничарите настъпваха много бързо, не се втурваха диво… а запазваха своите редици в пълен ред, неразкъсани от метателните оръжия на врага. Военната музика, която ги окуражаваше, бе ше толкова силна, че звукът можеше да се чуе между рева на оръдията отдясно, отвъд Босфо ра. Самият Мехмед ги водеше през рова и застана там, крещейки насърчения… Вълна след въл на от тези свежи, великолепни и солидно въоръжени мъже се втурваше нагоре по оградата, зг да разбие бъчвите с пръст, прекарани през нея, да насече гредите, които я подкрепяха, да опре стълбите си на нея… всяка вълна без паника даваше път на следващата38.
**
ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ В КРИЗА
467
Точно преди изгрев-слънце Джустиниани бил улучен от оръдеен изстрел в бронята на гърдите си и се оттеглил, облян в кръв. Един гигантски еничар на име Хасан бил убит, след като се покачил върху оградата; но той показал, че това е възможно. Малката вратичка била оставена отворена от отстъпващите гърци и турците се втурнали вътре. Императорът, свален от своята бяла арабска кобила, се хвърлил в битката и изчезнал.
Константинопол бил плячкосан. Последвало голямо клане и изнасилване.
“Св. София”, била превърната в джамия:
Muezzin бе възкачен върху най-високата кула и бе обявен ezan, или публична покана… Имамът проповядваше; а Мохамед Втори изпълни namaz за благодарност на големия олтар, където християнските тайнства толкова скоро бяха изпълнявани пред последния от Цезарите. От “Св. София” той продължи към величествената, но опустяла къща на стоте наследници на великия Константин… Едно меланхолично отражение на превратностите на човешкото величие насила изплуваше в ума, а той повтори едно елегантно двустишие от персийската поезия. “Паякът е изплел своята паяжина в Императорския дворец, а кукумявката е изпяла своята будна песен върху кулите на Афразиаб”37.
Римската империя престанала да съществува.
В хода на своето завоюване на Източното Средиземноморие отоманските турци постепенно наложили условията за търговия в региона, контролирайки маршрутите, които свързвали Европа с Левант и Индия. На практика турците били толерантни към християнските търговци и неохотата на Венеция и Генуа да помогнат на Константинопол може да се обясни само с доходната търговия, която вече развивали в отоманските територии. Но съвременниците далеч от бойното поле може би са преценили ситуацията различно; и възходът на отоманците традиционно се свързва с опитите на християнските лидери на запад, водени от Португалия, да открият нов маршрут към Индия. Разбира се, португалците може да не са били приемани с отворени обятия както от венецианците, така и от турците или пък са били привлечени от съблазънта, която тогава представлявали африканските роби и красивите острови.
Във всеки случай в продължение на четиридесет години принц Енрике от Португалия (1394-1460), известен като Мореплавателя, изпращал експедиция след експедиция надолу към западното крайбрежие на Африка по примера на по-ранните арабски пътешественици. Неговите кораби открили Порто Санто (1419), Мадейра (1420), Ка-бо Бланко (1441) и Кабо Верде (1446). Съдбата на Канарските острови, където местното население гуанче било изтребено по времето на испанското управление, възбуждала инстинктите за по-късната европейска колонизация. През 1437 г. бил основан Колониалният и морски институт в Сагрес, пръв по рода си. До 1471 г. португалците били достатьчно силни, за да завземат Танжер от маврите. През 1486 г., плавайки от португалските селища на Златния бряг, Бартоломео Диас заобиколил Cabo Tormentoso, по-късно преименуван на нос Добра надежда. През 1497 г. Вашку да Гама завършил безпрепятствено пътешествието си от Лисабон до Каликут, като по този начин заобиколил отоманската сфера, [goncalvez]
В съседна Испания същата тази епоха била увенчана с един прочут политически съюз. Двете съперничещи си кралства Кастилия и Арагон дълго смекчавали сво-
468