PESTIS
ето съперничество с династични съюзи и бракове. Женитбата на Хуан I от Трастама-ра, крал на Кастилия (упр. 1379-90), с Елеонора от Арагон създала първообраза за кастилската и арагонската династии през следващия век. Един син, Енрике III (упр. 1390-1406), царувал в Кастилия, докато вторият син, Фернандо I, неочаквано бил избран през 1412 г. да заеме трона на Арагон в Барселона. Бракът между внучката на Енрике III, Изабела, принцеса на Кастилия (1451-1504), “La Catolica” и внукът на Фернандо I, Фернандо, принц на Арагон (1452-1516), “El Catolico”, който бил сключен през 1469 г. във Валядолид, не бил безпрецедентен; но значението му за бъдещето било огромно.
Булката и младоженецът били наследници на отчайващо обезпокоени семейства и на жестоко оспорвани кралства. Те били братовчеди и добре знаели какво могат да очакват, ако техните роднини или техните благородници получат възможност да овладеят контрола над властта. Изабела, почтена и набожна, била предлагана за женитба в Португалия, Англия и франция през цялото си детство и била спасена от олтара само заради смъртта на нежелания ухажор на път за сватбата. Нейните претенции към Кастилия само нараснали от незаконното изключване на племенника й; а нейното възкачване на престола през 1474 г. подпалило искрата на гражданска и международна война с Франция и Португалия. Фернандо, непочтен и набожен, искал ръката й като начин да избяга от жалкото си материално положение. Детството му преминало сред ужасите на един продължителен каталонски бунт. Неговите претенции към Арагон само нараснали след изключването на незаконородения му братовчед Фе-ранте от Неапол и отравянето на доведения му брат Шарл от Виана, принц на Навара. Братът на Изабела, Енрике IV (упр. 1454-74) бил описан като “жалко, ненормално нищожество”. Бащата на Фернандо, Хуан II (упр. 1458-79), бил омразен отровител на сина и на дъщеря си. Поради това не е изненадващо, че Фернандо и Изабела, “католическите монарси”, били защитници на силното и уредено управление.
Известно време съюзът между Кастилия и Арагон си останал личен. Двете кралства запазили своите отделни закони и правителства. Изабела нямала друг избор, освен да атакува благородниците в Кастиля; Фернандо нямал друг избор, освен да работи с Кортес в Арагон. Дори когато помолил да затворят прозореца в стаята за дебати, той бил принуден да допълни: “ако fueros позволят”. Усещането за обща цел било постигнато отчасти чрез въвеждането на обща валута и премахването на търговските бариери и отчасти чрез налагането на ултракатолическа идеология. През 1476 г. Изабела създала зловеща, но ефикасна агенция за налагане на закона, първоначално насочена срещу благородните разбойници в Кастиля - Santa Hermandad, или Светото братство. През 1483 г. Кастилия и Арагон трябвало да станат домакини на първата институция на обединена Испания, реорганизирана кралска версия на Светата инквизиция начело с нейния председател, изповедника на кралицата, доминика-нецът Томас Торкемада (1420-98). След това предателството и ереста действително станали неразличими. Неподчинилите се, евреите и отцепниците били преследвани сурово. По-нататъшното съществуване на емирата Гранада не можело да се понася. [DEVIATIO]
финалното завоюване на Гранада започнало през 1481 г. и продължило десет години. По богатство и по население Гранада превъзхождала другите испански провинции, както Константинопол превъзхождал другите градове на изток. Седемдесет
ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ В КРИЗА
469
GONCALVEZ
През 1441 г. Антам Гонкалвес отплавал с малкия си кораб от Лисабон, промъкнал се на юг покрай атлантическия бряг на Мароко, минал покрай Канарските острови и заобиколил нос Бойадор. Тъй като преобладаващите ветрове духали северно от тази част на африканския бряг, само преди седем години подобен португалски кораб успял да мине успешно покрай страховития нос и да се завърне невредим в Европа.
Гонкалвес тръгнал да вземе товар от китова мас и кожи от тюлени. Но слизайки на брега на Рио де Оро, бил завладян от идеята да вземе няколко от местните жители като награда за своя господар, принц Енрике. И на следващата вечер група от десет моряци тръгнала навътре. Връщайки се призори през пясъчните дюни с празни ръце, те съзрели гол бер-бер, който вървял зад една камила и носел две копия. Човекът се защитавал юначно, но скоро бил ранен, надвит и пленен. Заедно с една нещастна чернокожа жена, вероятно местна робиня, която също се появила на сцената, той бил завързан и отнесен. Те били първите документирани жертви на европейското нашествие за роби на юг от Сахара1.
Скоро след това Гонкалвес присъединил към флотилията си и друг кораб, командван от Нуно Тристао. Техните обединени екипажи осъществили една нощна атака срещу местен лагер. С диви викове “Португалия” и “Сантяго” те се нахвърлили върху заспалите селяни, убивайки трима и вземайки десет пленници. Накрая се върнали в Лисабон с дванадесет пленници. Техните подвизи били документирани от летописеца Зурара, а принц Енрике изпратил мисия в Рим, за да поиска благословията на папата за този нов вид кръстоносни походи. Папата гарантирал “пълно опрощаване на греховете… на всички, замесени в споменатата война”2.